Кардаминова пеперуда
Кардаминова пеперуда | ||||||||||||||||
♂ Кардаминова пеперуда | ||||||||||||||||
♀ Кардаминова пеперуда | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||
Кардаминова пеперуда в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Кардаминова пеперуда (Anthocharis cardamines) е вид пеперуда срещаща се и в България.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Крилете са с размери 4,0–5,2 cm. Има силно изразен полов диморфизъм. Мъжката е бяла, връхната половина на предните крила е с оранжеви петна, а самият връх е зачернен. Задните крила са с неправилни и неясни тъмни петна. Женската е с бели крила без оранжево петно. Долната страна на задните крила е изпъстрена със зеленикави петна. Гъсениците са светлозелени със светли надлъжни ивици и черни петна по страните на тялото. [1][2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространена е в умерените пояси на Евразия.[3]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Среща се предимно в гори с ливади до 2200 м. н.в. Основни хранителни растенията горва ливадна (Cardamine pratensis) и лъжичина (Alliaria petiolata). Гъсениците се хранят с листата на растения от сем. Кръстоцветни (Brassicaceae).[4]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Дава едно поколение годишно, което се появява още през април до началото на май.[5]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]- A. c. progressa
- A. c. septentionalis
- A. c. phoenissa
- A. c. alexandra
- A. c. hibernica
- A. c. koreana
- A. c. kobayashii
- A. c. isshikii
- A. c. hayashii
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994
- ↑ Дневните пеперуди и техните биотопи в България, Euchloe cardamines (Linnaeus, 1758)
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994
- ↑ Павел Ангелов, Атлас по зоология на безгръбначни животни. ПРОСВЕТА/1994