Лъжичина
Лъжичина | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Cavara & Grande | ||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Лъжичина в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Лъжичината,[1] още чеснова трева[2] (Alliaria petiolata), е двугодишно тревисто растение. Растението е включено и в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Стеблото е високо 1 метър, обикновено неразклонено. Листата са прости, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стеблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло също четирилистно. Плодът е неправилна четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялото растение притежава чеснов вкус и миризма. Цъфти през април и май.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространено е в Европа, Кавказ, Предна и Средна Азия и Северна Африка. Пренесено е и в Америка. Среща се в България из горите (по-близо до тяхната периферия) и сенчестите места предимно в планинските райони до 1050 м надморска височина.
Употребяема част
[редактиране | редактиране на кода]Използват се стръковете – предимно в прясно състояние. Бере се през април – юни.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]В нашата народна медицина като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, като глистогонно средство и др. Употребява се и за подправка за салата вместо чесън. Счуканите семена от билката могат да се употребяват вместо горчица, както и за подправка и синапизми.
Начин на употреба
[редактиране | редактиране на кода]1-2 супени лъжици ситно нарязана или счукана прясна билка се залива с една чаена чаша (250 g) вряла вода. След изстиване се прецежда и се пие няколко пъти на дневно.
Външно – счуканата свежа билка се прилага за трудно зарастващи гнойни рани.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Архивиран от оригинала на 2019-06-15. Посетен на 2022-10-20.
|