Направо към съдържанието

Лъжичина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъжичина
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Brassicales
семейство:Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:Thlaspideae
род:Alliaria
вид:Лъжичина (A. petiolata)
Научно наименование
Cavara & Grande
Синоними
  • Arabis petiolata M.Bieb., 1808
Лъжичина в Общомедия
[ редактиране ]

Лъжичината,[1] още чеснова трева[2] (Alliaria petiolata), е двугодишно тревисто растение. Растението е включено и в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Стеблото е високо 1 метър, обикновено неразклонено. Листата са прости, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стеблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло също четирилистно. Плодът е неправилна четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялото растение притежава чеснов вкус и миризма. Цъфти през април и май.

Разпространено е в Европа, Кавказ, Предна и Средна Азия и Северна Африка. Пренесено е и в Америка. Среща се в България из горите (по-близо до тяхната периферия) и сенчестите места предимно в планинските райони до 1050 м надморска височина.

Използват се стръковете – предимно в прясно състояние. Бере се  през април – юни.

В нашата народна медицина като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, като глистогонно средство и др. Употребява се и за подправка за салата вместо чесън. Счуканите семена от билката могат да се употребяват вместо горчица, както и за подправка и синапизми.

1-2 супени лъжици ситно нарязана или счукана прясна билка се залива с една чаена чаша (250 g) вряла вода. След изстиване се прецежда и се пие няколко пъти на дневно.

Външно – счуканата свежа билка се прилага за трудно зарастващи гнойни рани.