Камилите
- Вижте пояснителната страница за други значения на Камила.
| Камилите Yiğitbaşı | |
| — село — | |
  Камилите  Камилите | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Надм. височина | 450 m |
| Население | 39 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Камилите (на турски: Yiğitbaşı, Егитбаши) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция. Името му е в множествено число, тъй като се състои от махалите Горна и Долна Камила.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историко-географската област Източна Тракия, в планината Странджа, в близост до българо-турската граница.
История
[редактиране | редактиране на кода]През 19 век Камилите е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Камилите силно пострадва. Всичките 90 къщи са ограбени, а населението е избягало[1].
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 63 български екзархийски семейства или 243 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Камилите са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Камилите се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 39 души.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Камилите
Груд (псевдоним), български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО през 1902 година[5]- Иван Стаматов (1884 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[6]
- Петко Кирязов (1870 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Стоян Камилски (1870 – 1933), български революционер, деец на ВМОРО
- Тодор Илиев, български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Света Богородица”[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 20.
| |||||||||||||
