Направо към съдържанието

Каменица (квартал на Велинград)

Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица
— квартал —
църквата „Света Троица“, 1816 г.
църквата „Света Троица“, 1816 г.
България
42.033° с. ш. 23.983° и. д.
Каменица
Област Пазарджик
42.033° с. ш. 23.983° и. д.
Каменица
Страна България
ОбластОбласт Пазарджик
ОбщинаОбщина Велинград
Част отВелинград

Каменица е бивше село в Централна България, присъединено като квартал към град Велинград. Каменица е най-северният от трите квартала на града.

Паметна плоча на мястото, на което се е намирало килийното училище в двора на църквата

През 1816 г. в селото е изградена църквата "Света Троица", която заменя малък вкопан каменен параклис без прозорци на същото място.[1]

В 1823 година в нея е открито първото килийно, а по-късно и светско училище в района. Първите учители са Илия Ждраков, Паун Гугалов, даскал Партений, даскал Никола Саев, който въвежда като учебник „Рибния буквар“, Георги Чолаков – Дядо Даскал, Сава Докторов, Стою Масларов.[2]

В 1876 година в църквата "Света Троица" се заклеват участниците в Априлското въстание от Каменишкия революционен комитет, ръководен от поп Топорчо (Илия Попатанасов). Храмът служи за укриване на оръжие на комитета.[3][1]

Военният паметник в Каменица

Ако не се брои Ракитово, в което има християнска махала, до 1912 година Каменица е единственото християнско село в Чепинската котловина. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Каменица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Главната улица на Каменица – „Владо Черноземски“

В 1948 година заедно с Лъджене и Чепино Каменица образува Велинград.[5]

Свързани с Каменица

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б „Св. Троица“ – гр. Велинград // Свети места. Посетен на 29 август 2019 г.
  2. Жлеглов, Д. Просветното дело в Пазарджишкия край през Възраждането. Пазарджик, ИК „Белопринт“, 1996. с. 122 – 123.
  3. Дошла година на храма, на храма „Света Троица“ // Велинград – οnline, 14 юни 2011 г. Архивиран от оригинала на 2022-08-08. Посетен на 29 август 2019 г.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  5. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 79.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 547.