Каменари
Каменари | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 185 души[1] (15 март 2024 г.) 9,69 души/km² |
Землище | 19,117 km² |
Надм. височина | 542 m |
Пощ. код | 5083 |
Тел. код | 06152 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 35729 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Елена Дилян Млъзев (ГЕРБ; 2011) |
Каменари е село в Северна България. То се намира в община Елена, област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Каменари се намира на около 5 километра източно от село Палици. Разположено е в западния край на красива долина, успоредна на билото на Стара планина, в която тече малката рекичка Тинева, приток на река Стара река. На югоизток от него се намира високият хребет Сиври тепе – 802 метра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според предание някога селището било българско. На 7 май 1685 г. в него избухнал бунт против турската власт. Тогава османските поробители се разгневили, избили голяма част от българите, изгорили къщите им, а останалите живи взели в плен като роби. На мястото на българите се заселили турци. След 1900 г. в него се заселват българи и цигани и населението му става смесено.
Старото име на селото е Юруклери. Преименувано е на Юруците на 14 август 1934 г. и на Каменари на 9 февруари 1951
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 231 | 100,00 |
Българи | 117 | 50,64 |
Турци | 98 | 42,42 |
Цигани | 5 | 2,16 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 6 | 2,59 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в Каменари
- Стеф. Косев Чолаков, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[3]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Училище в селото е открито твърде късно – в 1923 г. Дотогава децата ходели на училище в село Палици. Училищна сграда е построена в 1945 година. Местното читалище „Иван Комитов“ е основано през 1976 г. по инициатива на Стефан Г. Генчев от село Палиции, учител в селото. Тогава е построена читалищна сграда. Активни читалищни дейци били Мустафа Адемов и Сюлейман Мустафов.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40