Камелия Николова

Камелия Николова
	Камелия Николова
българска театрална изследователка и критичка
Родена	1959 г.
Националност	България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Научна дейност
Област	театрознание, изкуствознание, история и теория на културата
Работила в	Институт за изследване на изкуствата, БАН; НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
Публикации	„Другото име на модерния театър“; „Българският театър след 1989 и новата британска драма“
Титла	професор
Семейство
Деца	1

Камелия Николова Мечанова (Николова), известна като Камелия Николова е български театровед, театрален изследовател и театрален критик. Професор по история на европейския театър в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към БАН.

Биография

Камелия Николова завършва 8-а гимназия „Васил Левски“ в София с профил английски и математика през 1978 г. Следва българска филология в Софийския държавен университет (1978 – 1979). През 1979 г. е приета в специалност „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където се дипломира като магистър през 1984 г. с дипломна работа върху драматургията на Петко Тодоров, Антон Страшимиров и Пейо Яворов. Специализира върху теоретичното наследство на Едуард Гордън Крейг в Лондон (1993) и в Глазгоу (1994). Доктор по театрознание с дисертация на тема „Произход и естетически основания на театралната режисура“ (1993), доцент по История на европейския театър в НАТФИЗ (1999) и доцент по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с хабилитационен труд „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2001).^[1] Доктор на науките (изкуствознание) с дисертация на тема „Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни“ (2004).

От 2006 г. е професор по История на европейския театър в НАТФИЗ с труда „Театърът на границата на ХХ и ХХІ век“^[2] и професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата, БАН с изследването „Британската драма 1945 – 1989“.^[3]

Ръководител на катедра „Театрознание“ в НАТФИЗ (преизбрана през 2016); член на Международната организация за европейска драма „The Fence“ (от 2003), член на Комисията за публикации и комуникации (PCC) на OISTAT и на Международната асоциация на театралните критици IATC (от 1999). Гост професор по История на драмата и театъра в НХА „Николай Павлович“, в Нов български университет, Литовската академия за музика, кино и театър и други университети.

Театрален редактор в седмичника „Литературен вестник“ (от 1997). Редактор в сп. Homo Ludens (от 2000), сп. „European Journal of Arts Education“ (1999 – 2001), сп. „Следва“ (от 2000), главен редактор на Годишник на НАТФИЗ (от 2001) и заместник главен редактор на сп. „Проблеми на изкуството“ (от 2007). Член на международния организационен комитет на ежегодния международен научен форум „Изкуствоведски четения/Art Readings“на Института за изследване на изкуствата към БАН. Участник в научноизследователски проекти и научни конференции в България, Обединеното кралство, САЩ, Полша, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Франция, Германия.

Камелия Николова е автор на десет самостоятелни книги, редица колективни томове, както и на много студии и статии в областта на историята на българския и европейския театър, теорията на драмата и представлението, съвременното театрално развитие и сравнителните и интердисциплинарните театрални изследвания. Особено известни сред тях са монографиите ѝ „Другото име на модерния театър (1995), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000) и „Българският театър след 1989 и новата британска драма“. Нейни текстове са публикувани на повече от десет езика.^[4]

Омъжена е, има един син.

Библиография

Монографии, авторски сборници

(2018) – Българският театър след 1989 и новата британска драма. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН, 455 стр. ISBN 978954859472
(2017) – (с международен колектив) Awangarda teatralna w Europie. Środkowo-Wschodniej – wybór tekstów źródłowych. – Индивидуална глава: „Bułgarska awangarda teatralna. Warszawa: Instytut Teatralnyim. Zbigniewa Raszewskiego, 2017, 435 стр. ISBN 978-83-63276-90-4
(2015) – Театърът в началото на ХХІ век. София: Панорама плюс, 551 стр. ISBN 978-954-8598-61-3
(2013) – Българският театър след 1989 и новата британска драма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 444 стр. ISBN 978-954-07-3465-1
(2011) – История на българския театър. Т. ІV. Българският театър между двете световни войни. София: Институт за изследване на изкуствата, БАН (съвместно с Йорданов, Н., Попилиев, Р., Дечева, В., Спасова, Й.), стр. 195 – 290. ISBN 978-954-8594-25-7
(2009) – Британската драма 1945 – 1989. София: Институт за изкуствознание, БАН, 296 стр. ISBN 978-954-8594-15-8
(2007) – Театърът на границата на ХХ и ХХІ век. София: Фигура, 273 стр. ISBN 978-954-9985-22-1
(2004) – Модерната европейска драма в Народния театър между двете световни войни. София: Фигура, 318 стр. ISBN 954-9985-16-4
(2000) – Експресионистичният театър и езикът на тялото. София: УИ „Св. Кл. Охридски“, 200 стр. ISBN 954-07-1394-3
(1998) – Белези от нищото. Статии и есета за театъра. София: ГЕА 2000
(1995) – Другото име на модерния театър. Произход и естетически основания на драматичната режисура. София: УИ „Св. Климент Охридски“. ISBN 954-07-0147-3

Награди

1996 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Другото име на модерния театър“ (1995)
1996 – Награда АСКЕЕР за театрална критика
2001 – Награда за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000)
2007 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за „Българското драматургично наследство – нови прочити“ (2006, с колектив)
2010 – Награда ИКАР за театрална теория и критика на Съюза на артистите в България за книгата „Британската драма 1945 – 1989“ (2009)
2012 – Награда ИКАР за критически текст за „История на българския театър. Том ІV. История на българския театър между двете световни войни“ (2011, с колектив)
2013 – Награда „Златна маска“ на Драматичен театър-Варна за театрална критика
2014 – Награда ИКАР за критически текст за книгата „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ (2013)
2016 – Награда „Златен век“ на Министерството на културата

Източници

Външни препратки

[1] Профил на Камелия Николова на сайта на Института за изследване на изкуствата, БАН

[2] Профил на Камелия Николова на сайта на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

[3] Профил на Камелия Николова в THE THEATRE TIMES.

[4] Профил на Камелия Николова в LiterNet

[1]

[2]

[3]

[4]