Калман Ронже
| Калман Ронже Rongé Kálmán | |
| български просветен деец | |
 Георги Силаги вляво и Калман Ронже вдясно, отпред, Шумен, преди 1879 година | |
| Роден |
около 1844 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1891 г.
|
| Учил в | Будапещенски университет Виенски университет |
Ка̀лман Ро̀нге (на унгарски: Rongé Kálmán), известен в България като Калман Ронже или Кирил Ронже, е български просветен деец и общественик от унгарски произход.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1844 или 1845 година в Надбечкерек, тогава в Австрийската империя. В 1861 година завършва гимназия. Поради либералните си възгледи, Ронже е принуден да емигрира в Османската империя. Попада в българските земи като служител в Хиршовата железница при работата си по линията Русе - Варна. В 1869 се установява в Шумен, където преподава рисуване, физическо възпитание и спорт. Въвежда модерни методи на преподаване. Организира първите публични спортни изяви в България.[2] Преподава и латински език, математика, хигиена и физика. Работи в класното училище в Шумен в 1869 - 1873 година.[2][3] Заминава да следва висше образование и учи пет семестъра в Будапещенския и Виенския университет.[4]
Завръща се в българските земи и учителства в новооснованото Княжество България. От 28 юни 1879 година до септември 1880 година преподава в Габровската гимназия латински език и физическо възпитание. След това е назначен за учител в Провадия на 1 септември 1880, където остава до средата на 1882 година. В Русе в 1882 година издава брошурата „Варда! или критически разбор върху училищните работи на България“, в която Ронже критикува изостаналите методи на преподаване, както и неподходящата учебна програма, в която според него отсъстват предмети с практическа насоченост, като критиката стига до министъра на народната просвета в България Константин Иречек. Брошурата предизвиква силна положителна обществена реакция, но в резултат Иречек го уволнява и Ронже е принуден да обикаля различни градове в търсене на работа.[5]
Иван Вазов пише за брошурата на Ронже:
| „ | Г. Ронже, провадийский учител, с едно вещо перо и с пълно знание на предмета излага състоянието на училищното дело в Княжеството, критически търси и намира причините на неправилний вървеж на училищата в България и показва лекът за поправянието. Тая книжка, ако и не обширна, съдържа много хубави съждения и практический начин на изложението прави прочитът ѝ лек и приятен. Ние бихме желали да се прочете тя и от нашите учители и въобще от всички, които имат присърце преуспявание на народното образование у нас.[6] | “ |
Кметът на Свищов привлича Калман Ронже в Свищов за учебната 1882/1883 година. Ронже обаче не успява да се задържи в града и в средата на учебната година е принуден да се върне в Шумен. Там обаче е приет зле от духовенството и чорбаджиите, които го обявяват за луд и Ронже е принуден да напусне града. Във февруари 1883 година започва работа в Ески Джумая, където остава до края на годината. Докато е в Ески Джумая Министерството на народното просвещение отговаря на обвиненията.[7]
Иречек на 23 февруари/7 март 1883 пише в дневника си за Ронже и брошурата му:
| „ | Предаде ми zur Begutachtung [за мнение] „експозето“ на маджарския въ Шуменъ покръстенъ евреинъ Cyr. Kol. Rongé върху учебното дѣло, мизеренъ памфлетъ противъ Симеона, Блъскова, общинитѣ, поповетѣ, учителитѣ и т. н. съ цвѣтистъ слогъ, приблизително à la Pester Lloyd. Този нехранимайко сега е учитель въ Ески Джумая.[8] | “ |
Вследствие на враждебната атмосфера в Княжеството, Ронже, привлечен от Българската екзархия, заминава за Солун, тогава в Османската империя, където преподава в българската гимназия в учебната 1885/1886 година.[9] В Солун Ронже успява да си спечели враждебно отношение и от османските власти и се връща в Шумен, където преподава от втората половина на учебната 1886/1887 година. На 1 октомври 1887 година отново става учител в Габрово, където остава до септември 1888 година.[10] След това работи като учител във Варна, Пловдив, Русе и вероятно в София.[3] Изпаднал в тежко финансово положение, Ронже изпраща писмо до Министерството просвещението с молба за увеличение на заплатата, което обаче остава без отговор.[10][11]
В 1890 година заминава за Босна, която тогава е под австро-унгарско управление.[10] Там работи за кратко като учител и не след дълго, сломен психически и финансово, се самоубива.[12][13]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ронже, К. Молба до Министерството на народното просвещение. Здраве и сила. 1906. № 7 - 8.
- Варда! или критически разбор върху училищните работи на България от Кирила К. Ронже, народен учител. Русе. Печатница Жейнова, 1882, стр. 38, цена 2 гр.
- Петров. В. Един забравен предтеча на спорта в България. Спорт. № 1782. 11 август 1940.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 382 - 385.
- ↑ а б Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 249.
- ↑ а б Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 414.
- ↑ Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 250.
- ↑ Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 250 - 251.
- ↑ Вазов, Иван. Събрани съчинения. Критика и публицистика 1877 - 1885. София, Български писател, 1979. с. 427.
- ↑ Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 251.
- ↑ Иречекъ, Константинъ. Български дневникъ, томъ II. Пловдивъ - София, Книгоизд. Хр. Г. Дановъ, 1931. с. 309 - 310.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 81.
- ↑ а б в Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 252.
- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 384 - 385.
- ↑ Bernáth, Viktória. Magyarok Bulgáriában // Hungarológia 9. 1997. с. 253.
- ↑ Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 385.
