Калина Богоева
| Калина Богоева | |
| българска прима балерина и балетен педагог | |
| Родена |
1937 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
Калина Богоева е българска примабалерина и балетен педагог. Признат авторитет в България и в чужбина в областта на методиката на класическия танц (Руска школа), както и в анализа и изучаването на балетния класически репертоар и балетна режисура.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Към балета е насочена от учителката си по гимнастика. Учи първо в школата на Анастас Петров, после в новооснованото училище за балетно изкуство при Владимир Белий.[1] От 1952 г.[1] учи при Лили Берон. Дипломира се с първия випуск през 1954 г.[2][1] Между 1956 и 1958 г. специализира като изпълнител и педагог в Московското хореографско училище при Елисавета Герт. През 1985 г. завършва балетна режисура при Олга Тарасова в ГИТИС.[2]
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Дебютът на Богоева е на сцената на Народната опера през 1954 г.[3] Първите ѝ роли са в спектаклите на Анастас Петров – Змеицата в „Змей и Яна“ (1958), Мирта и Жизел от „Жизел“ и Иполита в „Орфей и Родопа“ (1960).[1]
От 1958 до 1988 г. е примабалерина.[4] Изпълнява едни от най-паметните роли в класическия танц:
- Фея Люляк от „Спящата красавица“ (1959)[2][5][1]
- Одета-Одилия от „Лебедово езеро“ (1967)[1][2][5][6],
- Мирта[2][5][6] (1960)[1] и Жизел[2][6] от едноименния балет
- Китри от „Дон Кихот“ (1969)[1][2][5][6],
- Зарема от „Бахчисарайски фонтан“[2][5][6][1]
- Дяволицата от „Сътворението на света“[2]
- Господарката на Медната планина от „Каменното цвете“ (1965)[1][2][5][6]
- Мехмене Бану от Легенда за любовта (1971)[1][2][5][6],
- Папеса Йоанна от едноименния балет (1969)[1][2][5][6]
- Жар-птица от едноменния балет (1964)[1][2][5]
- Лисейон от „Дафнис и Хлоя“ (1964)[1][2][5]
- Медея (1964)[1]
- Яна от „Змей и Яна“[2][6],
- Струна от „Нестинарка“ (1968)[1][2][5][6],
- Мария от „Дъщерята на Калояна“ (1973)[1][2][5][6]
- Иполита от „Орфей и Родопа“[5]
- Фраскита от „Тривърхата шапка“ (1960)[1][5]
- Вида от „Легенда за езерото“[5]
- Калиопа от „Аполон Мусагет“[5]
- Ала от „Скитска сюита“[5]
- Егина от „Спартак“ (1977)[1][5]
- Диана от „Диана и Актеон“[5]
- Златото от „Светлината залива всичко“ (1967)[1]
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]Авторски[5]:
- „Кръгът“ от Рахманинов,
- „Серенада за любовта“ от Дворжак,
- „Болеро“ от Равел,
- „Валс“ от Равел,
- „Дафнис и Хлоя“ от Равел,
- „Павана за една мъртва инфанта“ от Равел,
- „Снежанка и седемте джуджета“ от Г. Елкин,
- „Едип цар“ от Стравински,
- „Аполон Мусагет“ от Стравински,
- „Спящата красавица“ от Чайковски,
- „Лебедово езеро“ от Чайковски,
- танци в опери и над 70 балетни миниятюри.
Постановка и авторска редакция[5]:
- „Жизел“ от Адам,
- „Сенките“ от „Баядерка“ на Минкус,
- „Пахита“ от Минкус,
- „Дон Кихот“ – Минкус,
- „Силфидите“ – Шопен,
- Гранд па де катр – Пуни.
Кариера като ръководител
[редактиране | редактиране на кода]Преподавател и художествен ръководител на Държавното художествено училище (1974-1983); репетитор на Софийския балет (1970-1981)[7], главен балетмайстор на балета при Варненската опера (1993-1999)[7], директор на балет „Арабеск“ (от 1995[6] до 2002[7], създател и ръководител на специалностите балетна педагогика и балетна режисура при ДМА „Панчо Владигеров“[6], учредител и президент на Международна танцова академия „Варна“ (1992)[7], автор на класически и съвременни балети.[2] Води и участва в семинари във Варна, Гърция, Холандия, Люксембург, Кипър, Австралия и др.[5]
Учредител на конкурс за млади български хореографи на името на Маргарита Арнаудова[2][7]. От своето създаване конкурсът „Маргарита Арнаудова“ е утвърдил цяло поколение млади български хореографи, които днес са лицето на съвременната българска хореография – Боряна Сечанова, Мила Искренова, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Иво Димчев и др.[4]
Награди и признания
[редактиране | редактиране на кода]Носител на сребърен медал от Първия международен балетен конкурс във Варна през 1964 г., където се представя с откъси от „Жар-птица“ и „Дон Кихот“.[1][2][6] Член на международни журита във Варна, Осака и Париж.[5]
- Лауреат на балетен международен конкурс – Варна (1971) – сребърен медал[5];
- народен артист[5];
- награда на Съюза на музикалните и танцовите дейци (2000)[5];
- награда на Министерството на културата (2001) – за развитие на българската култура[5];
- Златна лира от Съюза на музикалните и танцовите дейци (2001)[5];
- Награда „Анастас Петров“ от Съюза на музикалните и танцовите дейци (2002)[5];
- награда на министерството на културата (2005)[5];
- медал и грамота от НМА (2008)[5].
- академик (2011)[7]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- „Класическият танц“ (1985)[5][7]
- „Методическа програма за обучение в аматьорски школи и състави“[5][7]
- „Методика на движенията в класическия танцу“ (2008)[8][1][5][7]
- „Мигове живот“ (поезия)[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц Александрова, Ана. Жажда за съвършенство. Портрет на Калина Богоева. - София: Българска книжница, 2009. - 80 с.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф Янева, Анелия. Калина Богоева навърши 60 години. // Култура, бр. 44 (2003), 7 ноември 1997.
- ↑ www.pamettanabulgarite.com // Архивиран от оригинала на 2018-01-28. Посетен на 2018-01-27.
- ↑ а б Профил на Калина Богоева на сайта на балет „Арабеск“ // Архивиран от оригинала на 2018-09-15. Посетен на 2018-01-26.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Профил на доц. Калина Богоева на сайта на НМА "Панчо Владигеров // Архивиран от оригинала на 2019-01-22. Посетен на 2018-01-26.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о „Дон Кихот“ за юбилея на прима-балерината Калина Богоева // БНР, 20.10.17
- ↑ а б в г д е ж з и Фондация Калина Богоева // Архивиран от оригинала на 2018-01-27. Посетен на 2018-01-26.
- ↑ www.booksinprint.bg, архив на оригинала от 27 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180127203341/http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/0460c210-c644-4f6d-b044-d9334929f372, посетен на 27 януари 2018
- ↑ www.booksinprint.bg, архив на оригинала от 28 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180128020954/http://www.booksinprint.bg/Publication/Details/040c916a-465b-41fb-8842-bdb38c9e00f4, посетен на 27 януари 2018