Дафнис и Хлоя

Дафнис и Хлоя
Δάφνις καὶ Χλόη
Автор	Лонг
Създаден	3/4 век Древна Гърция
Оригинален език	старогръцки
Вид	роман
Дафнис и Хлоя в Общомедия

Дафнис и Хлоя (на старогръцки: Δάφνις καὶ Χλόη) е античен любовно-авантюрен роман, създаден от древногръцкия писател Лонг от остров Лесбос през 3 или 4 век сл.Хр.

Лонг разказва историята на подхвърлените деца Дафнис и Хлоя, които прекарват своето детство на остров Лесбос със стадата на своите приемни бащи Ламон и Дриас. Първоначално разделени, с течение на времето момчето и момичето пак се събират. Пасат стадата си заедно и стават приятели, а впоследствие и се влюбват един в друг. В хода на произведението те претърпяват различни премеждия, в които са замесени божества и хора, научават какво всъщност е любовта, намират истинските си родители, а във финалната част сключват брак и им се раждат деца.

Съдържание на романа

Първа книга

Дафнис и Хлоя били подхвърлени в една гора. Една от козите на овчаря Ламон се грижи за Дафнис и го кърми, докато го намира самия Ламон, който го отнася в своя дом. Ламон и неговата жена Миртала го отглеждат като свое дете. Две години по-късно в пещера е намерено друго дете – момиченце. Негов откривател е овчарят Дриас. Той заварва детето да суче мляко от една от една овца от стадото му, която го кърми в една от пещерите на Нимфите. Дриас отнася детето вкъщи при жена си Напа и двамата му дават овчарското име Хлоя. И при двете намерени деца има оставени скъпи вещи за разпознаване, които подчертават благородния им произход.

Стадата на двамата животновъди пасат винаги в близост едно до друго. Дафнис и Хлоя израстват почти заедно, а впоследствие между тях се заражда много силно приятелство.

Чувствата им надскачат границите на приятелството за първи път, когато Хлоя помага на пропадналия в един ров Дафнис да се спаси, а после го води да се изкъпе и го наблюдава. Тогава тя не разбира все още чувствата, които се пораждат в душата ѝ. Но осъзнава, че причината за тези чувства е Дафнис и изпитва силно желание отново да го наблюдава докато се къпе.

Тук се намесва и воловарят Доркон, който е участвал в спасяването на Дафнис от трапа. Той изпитва любовни влечения към Хлоя и се опитва да спечели сърцето ѝ. Започва да дохожда често при младежите, носи подаръци на Хлоя и се опитва да я впечатли, а с Дафнис се отнася като с по-малко от него момче. Впоследствие Доркон иска Хлоя да определи кой от двамата е по-красив и притежава повече положителни качества. Тя избира Дафнис. Победителят получава целувка. В този момент у него се разпалва любовното чувство. Но и той, като Хлоя, не може да проумее какво се случва със самия него.

В края на първата част романтичната идилия се прекъсва за кратко. Дафнис бива нападнат от младежи, на които неговите кози са направили наивна пакост, макар и не по негова вина. Хлоя вика на помощ Доркон, но младежите го пребиват смъртоносно. Преди да умре, той подарява на Хлоя сирингата си и заръчва да засвири мелодията, на която той я е научил. В този момент животните на борда преобръщат кораба и така помагат на Дафнис да се спаси и да излезе на брега.

Втора книга

Дафнис и Хлоя прекарват времето си заедно. По време на честването на Дионисовите празници те взаимно се оскърбяват, като общуват с други момичета и момчета на тяхната възраст. Един ден срещат стария воловар Филет, който им разказва за Ерос и им дава съвети как да лекуват любовните си мъки.

Срещу Ерос няма цяр, който да се яде или пие, нито с песен се лекува. Любовта само целувки и прегръдки я лекуват и ако влюбените легнат и се притиснат голи.

Младите влюбени започват постепенно да осмислят и прилагат всички съвети, които Филетас им дава. Не се престрашават да изпълнят само последния.

Обстоятелствата стават драматични, когато богати младежи от града навличат на Дафнис неприятности, като ловуват неправилно и подплашват козите му към морския бряг, където е завързан за брега корабът им. Няколко кози изгризват ликото и морето отнася кораба. Гневните младежи пребиват Дафнис и искат съд. Процесът води Филетас, който се застъпва за Дафнис, и го обявява за невинен. Настъпва сбиване между селяните и младежите биват прогонени от града. Но тази случка носи след себе си още много нериятности за града и за самите Дафнис и Хлоя. Стратегът на съседния град устройва нападение със своя армия. Отвлича Хлоя и заграбва много добитък и скъпоценности. На помощ на Дафнис се притичват Нимфите, които са успели да привлекат на своя страна бога Пан, който е сърдит на Дафнис и Хлоя, защото не му отдават необходимата почит. Благодарение на Нимфите и на Пан, които със своите магични сили предизвикват освобождаването на Хлоя, хармонията е възстановена. Младите устройват празник и правят жертвоприношение в името на божествата, които са им помогнали.

Трета книга

Любовната мъка се засилва и у двамата герои през зимата, когато са разделени и затворени по домовете си. Дафнис измисля всевъзможни поводи, за да може да отиде в дома на Ламон и да срещне своята любима Хлоя, дори и за кратко.

През пролетта, когато се събират отново заедно, двамата влюбени започват да обмислят прилагането на най-радикалния съвет против любовни мъки, който дотогава са избягвали – лягат голи един до друг. Но това никак не облекчава страданията им. Тогава започват да наблюдават отношенията между козите и козлите в стадото. Дафнис предлага да направят това, което те правят. Предложението остава неосъществено.

Ликенион – жената на един от селяните ги наблюдава известно време и ги съжалява, задето тъй страдат от любов. Тя намира повод да остане с Дафнис насаме и го научава как наистина се прави любов и къде е подходящото място за това начинание. Предупреждава го също, че Хлоя е още момиче и в началото ще ѝ причинява страдания.

Междувременно при бащата на Хлоя дохождат много младежи, които искат от него да им я даде за жена. Дафнис тъгува, защото е беден и не може да поиска Хлоя. Тогава на помощ му се притичват отново Нимфите, които го упътват как да намери чувала с пари, които е изхвърлен на брега, когато козите изгризват въжето. Дафнис намира три хиляди драхми и ги занася на Дриас, който му обещава, че през есента Хлоя ще стане негова жена.

Четвърта книга

В града пристигат синът на господаря Астил заедно със своя паразит Гнатон. Гнатон има наклонност към собствения си пол. Влюбва се в Дафнис и започва да го следи и да се опитва да го прелъсти. Дафнис упорито го отбягва и се крие от него. Гнатом измолва от Астил да му даде Дафнис за помощник и любимец. Астил се допитва до баща си – Дионисофан, а той му го преотстъпва. Един жалостив селянин, който обича младия пастир, става свидетел на този разговор и отива веднага при Дриас, за да му разкаже всичко. Тогава Дриас взима решение да разкрие, че не е истински баща на Дафнис и да даде вещите за разпознаване. В началото господарят не му вярва, но когато вижда вещите, осъзнава, че Дафнис е негов роден син, който преди години е захвърлил, но не по своя воля. Дионисофан е много щастлив, Астил също. Радостта на Астил едва не погубва Дафнис, който се стряска при вида на брат си, който тича към него, защото не знае причината. Младият козар, от страх, че го гонят, побягва към скалите на брега на морето. Астил бързо осъзнава грешката си и извиква причината, поради която идва. Всички са много щастливи.

После довеждат и Хлоя, признава, че и тя е намерено дете, завеждат я заедно с Дафнис в града, за да намерят родителите си. Намират ги. На младите пастири с благороден произход градският живот никак не им се нрави. Те се връщат в околностите на Митилена при своите съселяни. Там сключват брак. Сватбата е устроена по пастирски. След нея Дафнис и Хлоя живеят по пастирски до края на дните си. Раждат им се две деца – момче и момиче. Момчето бива откърмено от коза, а момичето от овца – като Дафнис и Хлоя.

Додето били живи, повечето време прекарвали по пастирски. От боговете почитали Нимфите, Пан и Ерос, държали големи стада овце и кози и смятали за най-сладка храна плодовете и млякото. И първородния си син поставили да суче от коза, а момиченцето, което им се родило след него, накарали да бозае от овца и ги нарекли – него Филопимен, нея Агела.

Герои

• Дафнис – младо момче, пастир, откърмен от коза и намерен и отгледан от Ламон и Миртал; влюбва се в Хлоя; името му е традиционно пастирско;
• Хлоя – младо момиче, откърмено от овца, намерено в една от пещерите на Нимфите от овчаря Дриас; което се влюбва в Дафнис; името ѝ е традиционно буколическо, по произход е епитет на Деметра, покровителка на младите растения; в превод означава „млада шума“;
• Доркон – воловар, изпитва любовно влечение към Хлоя, опитва се по честен и нечестен път да спечели сърцето ѝ; но в замяна на една целувка ѝ помага да спаси любимия си Дафнис, когато е тежко ранен и предусеща, че жизнените му сили го напускат;
• Ламон – козар, приемен баща на Дафнис, грижлив и състрадателен човек;
• Миртала – приемна майка на Дафнис, жена на Ламон;
• Дриас – овчар, приемен баща на Хлоя; грижлив и състрадателен също като Ламон; отчасти сребролюбив; добър актьор е и умее да лъже;
• Напа – приемна майка на Хлоя, жена на Дриас; грижовна и състрадателна; ревнива по майчински (спрямо овцата, която кърмила Хлоя, преди да я намери Дриас);
• Ликенион – жената, която съблазнява Дафнис и го учи как да прави любов; името ѝ е символично, Ликенион от lykama (вълчица, т. е. развратница)
• Филетас – старец, дава съвети на Дафнис и Хлоя за любовта. Той умее да свири прекрасно на флейта. Покровител на приказната му градина с цветя и плодове е самият Ерос;
• Астил – брат на Дафнис, добър и обичлив, умее да се шегува, добросърдечен и милостив, познаващ любовната мъка
• Гнатон – паразит на Астил, глуповат лакомник, изпитва влечения към собствения си пол, иска Дафнис за свой любимец и слуга;
• Дионисофан – господар, баща на Астил и Дафнис, добър, справедлив и щедър;
• Ерос – бог на любовта, едно от най-древните божества на гръцката религия. Често бива изобразяван като юноша, а от времето на елинизма и като дете със златни крила, с лък и колчан, с крила, понякога и с факел;
• Пан – бог на горите и храсталаците, син на Хермес, подобен на козел, покровител на пастирите и изобретател на сирингата;
• Нимфите – женски божества, дъщери на Зевс от различни богини, въплъщение на природните сили и явления;

Мит за Дафнис

Според древногръцката митология Дафнис е красив млад овчар, фригийски певец, създател на пастирската поезия и песен. Смята се, че има божествен произход – син на Хермес и на нимфа, която го оставя на остров Сицилия, където Пан и нимфите поемат грижата за неговото отглеждане и възпитание. Има множество различни легенди за гибелта му. Една от тях гласи, че той се хвърля в морето, след като е ослепен от нимфа, на която е изневерил. Друга легенда, която е описана от Теокрит и Вергилий гласи, че Дафнис отхвърля любовта на жена, която Афродита му изпраща, заради което богинята го наказва, обричайки го на вечно лутане, в което той оплаква любовта си с песен.

Място на развитие на действието (топос на романа)

Действието се развива на остров Лесбос. В книгата той е описан много идилично. По-конкретен топос на действието са околностите на град Митилена.

Има на остров Лесбос голям и красив град, наречен Митилена. Прорязан е с канали, в които кротко се втича морето, красят го мостове от полиран мрамор. Като че ли виждаш пред себе си не град, а остров. На около двеста стадия от града един богат човек притежавал земя, цяло съкровище – хълмове, богати на дивеч, житоносни поля, покрити с лозя склонове, пасбища за стадата. А и морето обливало с вълни дългия бряг, покрит с най-фин пясък.

Общи характеристики на гръцкия любовно-авантюрен античен роман и история на появяването му на бял свят

Авантюрно-любовният роман е най-добре изразеният вид античен роман. Той е най-развит измежду всички типове антични романи. Любовно-авантюрните романи са написани на гръцки език, което се обяснява с факта, че са създавани и разпространявани в източната част на античния свят. В науката често се наричат гръцки любовни романи. Тези романи често се озаглавяват с имената на двамата главни герои от византийско време. То обича тези романи и създава по свои собствен любовен роман по техен образ и подобие. По оригиналните заглавия от античността може да се съди, че в антично време влюбените момче и момиче почти не са се третирали като равностойни герои.

По същество творбите от тези жанр са често анонимни. За създателите им не се знае почти нищо. Богдан Богданов сравнява любовно-авантюристичните романи от онова време със съвременната масова литература. Много по-значима в тях е ролята на клишето, отколкото на личното авторово присъствие.

Тези четива са били предназначени за големия елинистически град, а тяхната публика – средната елинистическа прослойка, която е образована и осигурена, за да има време и за четене, но все пак не толкова високо образована – предпочитания към сантиментални и заплетени фабули.

Вероятно социалната причина за раждането на гръцките любовни романи е жаждата от литература, която да служи за лична употреба, която изпитват субективно свободните индивиди, които не могат да се интегрират добре в дадена общност, която ги запознава с вече утвърдени ценности. Тези индивиди изпитват дълбоко безпокойство, когато пред тях се изправи светът, който е не само огромен, но и непрекъснато променящ се.

Любовно-авантюристичната повест помага на индивидите да се справят със своята несигурност и им помага чрез „празник“ на своята утопична фабула да надскочат делника и бита и да се извисят, да станат по приобщени.

Фабулата в любовно-авантюристичните романи е основният носител на смисъла и може да бъде открита във всички произведения, които принадлежат на този жанр.

Стилови особености на любовно-авантюрния роман „Дафнис и Хлоя“

• В своето творчество авторът е акцентирал най-силно върху човешките фигури. Той мотивира психологически действието, оттук така типичните за романа „Дафнис и Хлоя“ вътрешни монолози. Най-същественото за Лонг е, че поставя своето действие в определена среда, която в голяма степен е заимствана от буколическата поезия.

• В „Дафнис и Хлоя“ авантюрите не са скитане по света и приключенстване, а са подчинени на психологизираната любовна история. Дафнис и Хлоя – двамата главни герои в повестта са почти непроменени в края на романа. Тяхното духовно израстване се състои само в опознаването и разбирането на любовта.

• Колкото и идеално да е представена природата в тази повест, тя остава само конкретна среда за действие, предметност, която има стойност и сама по себе си. Така е изоставена абстрактната среда на широко отворения свят в авантюрно-любовния роман и е нещо, което надхвърля възможностите на античната художествена проза – очертано е цялостно по-реално пространството в романа.

• Лонг е античен автор. Вниманието му е насочено не толкова към психологията на героите и художествената среда, а към стилистичната обработка на текста. Реторично образован, той спазва в книгата си т.нар. „сладостен стил“. Заедно с „Левкипа и Клитофонт“ на Ахил Таций „Дафнис и Хлоя“ представя т.нар. софистичен роман. Реторичната форма на тези романи е белег за литература. Такава е античната мярка за художественост.
• Важно за романа е и присъствието на второстепенните божества-Пан, нимфите, Ерос, които участват активно в развоя на житейските събития в хода на романа. Ако на боговете не се отдаде нужната почит, те се разгневяват и причиняват на хората нещастия, ако са почитани и уважавани, те осигуряват благополучие на онези, които им отдават необходимото уважение.

• Интересен факт е, че някои пасажи са в различен стил. Има такива, в които се говори за възвишеното – те са римувани и ритмизирани, което обаче е забелязано от изследователите. Части от тези цитати са заимствани от произведения на Омир и Сафо. Пасажите с по-опростена и вулгарна реч са присъщи на пародийните и гротесковите сцени в романа.

• Друга характерна черта на този роман е, че действията са взаимно свързани – всяко следващо има мотивировка в миналото. Пример: Дафнис намира торбата с пари при останките на кораба, който отплава навътре в морето, защото въжето му бива изгризано от козите.

.