Йосиф Сърчаджиев

Йосиф Сърчаджиев
	Йосиф Сърчаджиев
български актьор
Роден	2 май 1945 г. (79 г.) София, Царство България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	от 1952 г.
Семейство
Баща	Стефан Сърчаджиев
Съпруга	Райна Томова
Деца	Ана Сърчаджиева Пролетсин Сърчаджиев Александра Сърчаджиева
Уебсайт	Страница в IMDb

Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор ^[1], син на режисьора Стефан Сърчаджиев.

Биография

Роден е на 2 май 1945 г. в София^[2] в семейството на режисьора Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, дъщеря на юриста и политик Йосиф Фаденхехт.

През 1970 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Работил е в театрите в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1970 – 1972), в СИФ (1972) и Драматичен театър „Крум Кюлявков“ Кюстендил (1973 – 1975). По-късно работи в Театър на Народната армия в София (1975 – 1995), Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1996-) и в Театър 199, където играе и поставя като режисьор „Госпожица Юлия“.

От 1984 г. е народен артист.

Член на Съюза на артистите в България и Съюза на българските филмови дейци (1973).

Член на Националния съвет за радио и телевизия (1997-).

През 2004 г. Сърчаджиев получава тежък инсулт, от който се възстановява в продължение на години.

Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана, и син – Пролетсин.^[3] Има още една извънбрачна дъщеря – Александра Сърчаджиева (актриса) – от връзката му с Пепа Николова. Йосиф не поддържа отношения с Александра, твърдейки, че има една дъщеря – Ана – въпреки че ДНК тестът доказал, че Сърчаджиева му е дъщеря.

През 2013 г. взима участие в българския сериал „Дървото на живота", излъчен по ТВ7.

Награди и отличия

Заслужил артист (1974).
„Главна награда“ за филма „Черните ангели“ (Карлови Вари, Чехословакия, 1970).
„Награда за мъжка роля“ на САБ (1980).
„Наградата на София“ за (Благой) в постановката „Наградата“ от Драгомир Асенов (1981).
„Награда на ЦК на ДКМС за мъжка роля“ за ролята на (Иванов) в „Иванов“ от Чехов, режисьор Иван Добчев
„II награда за мъжка роля“ за ролята на (Лео) в „Глава втора“ от Нийл Саймън на преглед на камерните театри (1983).
„Награда за мъжка роля“ на САБ за (Робът) в „Драг и робът“ от Никола Русев (1983).
„I награда за мъжка роля“ на МНО за „Нощта на Детелина“ (1984).
„II награда“ на прегледа на историческата драма (Велико Търново, 1985).
„I награда за мъжка роля“ на САБ за пиесата „Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (1987).
Медал „За заслуги“ към БНА за участие във филма „Хан Аспарух“ (1981).
Медал „За заслуги“ към МНО (1985).
Награда Аскеер за главна мъжка роля (1997).
„Награда за мъжка роля“ за (Крал Беранже I) в „Кралят умира“ от Йожен Йонеско на Благоевградски театрални празници.
Награда Аскеер „за цялостен принос в театралното изкуство“ (2010).

Театрални роли

„Краят на играта“ (Самюел Бекет) – Нак, Театър 199
„Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Петя Трофимов
„Напразни усилия на любовта“ (Уилям Шекспир) – кралят
„Албена“ (Йордан Йовков)
„Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир)
„Макбет“ (Уилям Шекспир) – Макдъф
„Господин Пунтила и неговия слуга Мати“ (Бертолт Брехт)
„Нощта на детелината“ (Любомир Чолаков) – Заро Детелината
„Наградата“ (Драгомир Асенов)
„Иванов“ (Антон Чехов)
„Драг и робът“ (Никола Русев)
„Глава втора“ (Нийл Саймън)
„Кралят умира“ (Йожен Йонеско)
„Дъждът“ (Борис Априлов) – Ерик, Театър 199

Телевизионен театър

„Почти семейна история“ (Дончо Цончев)
„Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
„Театърът от времето на Нерон и Сенека“ (1990) (Едвард Радзински) – Нерон
„Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
„Кучета“ (1985) (Николай Хайтов) – зоотехника
„Свободно място във влака“ (1985) (от Стефан Стайчев) – Владимир
„Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – Мироновски
„Протокът съществува“ (1984) (Едмон Раблес)
„Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
„Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
„Дон Жуан или Любовта към геометрията“ (1983) (Макс Фриш)
„Магелан“ (1981) (Еманюел Роблес)
„Кръвта е по-гъста от водата“ (1981) (Фредерик Дар – Робер Осеин)
„Арсеник и стара дантела“ (1980) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
„Роял „Безендорфер“ (1980)
„Краят остава за вас“ (1979) (от Георги Данаилов, реж. Роксена Кирчева)
„Емилия Галоти“ (Готхолд Ефраим Лесинг) (1978)
„Над морското равнище“ (1977) (Иван Радоев)
„Почти семейна история“ (1977) Дончо Цончев
„Макбет“ (1977) (Уилям Шекспир) – 2 части
„Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс)
„Чуждата жена и мъжът под кревата“ (сц. Асен Траянов по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, реж. Мирослав Стоянов)
„Убийство в библиотеката“ (1975) (Емил Брагински и Елдар Рязанов)
„Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
„Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
„Машинопсци“ (1974) (Мърей Шийзгал)
„Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш) – Шандор Пикити

Филмография

Година	Филми и сериали	Серии	Копродукции	Роля
2021	Януари			старецът
2019	Ханът и империята			император Константин ІV Погонат
2013	Дървото на живота	24		Асен Вълчев
2011	Авé			бащата на Виктор
2010	Ако някой те обича			моден дизайнер и приятел на Нора
2009	Три сестри и Андрей		България/Германия
2004	Изпепеляване			анархистът Александър Иванов
2003	Птицата			докторът Павел
2002	Поручик Бенц
2001	И Господ слезе да ни види Посетени от Господа – 2 заглавие Последно кино – 3 заглавие		България/Франция	пилот
2001	Верцингеторикс („Vercingétorix“) Друиди (алтернативно заглавие)		Франция/Канада/Белгия	римлянинът Юст
2000	Хайка за вълци	6		Козарев, партийния функционер
1999	Големите игри	10		Майкъл Спиридонов, бизнесмен
1999	Голямото семейство
?	В една дъждовна есен			Асен
1994	С тебешир и въглен
1993	Фатална нежност			Хари Иванович
1993	Жребият	7		Йосиф Карасулиев, финансист-спекулант
1991	Дали́ („Dalí“)		Испания/България	Жан Кокто
1991	Мълчанието			синът – психиатър
1990	Музикален момент			Константин Василев
1989	Под дъгата			актьор във филмовата продукция
1989	Право на избор
1989	Бягащи кучета			учителят
1988 – 1996	Новите приключения на Арсен Люпен („Le retour d'Arsène Lupin“)	20	Франция/Канада/Италия/Швейцария/Белгия/Полша/България/Куба/Португалия/Югославия	Херлок Шолмс (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“ – 1996)
1988	Време разделно	2		Караибрахим, еничарин, брат на Горан
1988	Юлия			съпругът на Юлия
1987	Един ден аванс			капитан Славов, следовател
1986	За къде пътувате			Стрезов
1985	Константин Философ	2		сарацин мъдрец
1985	Грехът на Малтица			агентът Костов
1984	Битката за Бяла Сълзлийка	3
1984	Вкус на бисер			балет-майсторът
1983	Константин Философ	6		сарацин мъдрец
1983	Прадеди и правнуци. Каменно гнездо	5		Дервиш ага
1983	Третото лице			д-р Савов
1983	Бон шанс, инспекторе!			Велизар Карадушиев
1982	Тайната на дяволското оръжие			византиеца
1981	Близката далечина			инспекторът
1981	Хан Аспарух	3		император Константин ІV Погонат
1980	Приключенията на Авакум Захов	6		кинорежисьорът Асен Кантарджиев (в 5-а серия)
1979	Фильо и Макензен	7		прокурорът
1979	Къщата			самурай
1979	Тайфуни с нежни имена	3		Боян, следовател
1979	Бумеранг
1978	Насрещно движение
1978	Умирай само в краен случай	2
1978	С любов и нежност			архитект Стефанов
1977	Големият товар	2		Ханс Мюлер/Гастон Вилар
1976	Един наивник на средна възраст	2		Боян, наркоман
1976	Вината			Захари
1976	Реквием за една мръсница	2		Боян Ангелов (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“)
1974	Спомен			поета
1974	Заземление			заварчикът Кирил
1974	Бразилска мелодия	2		Спас Влаев
1973	Нона			Иван Великин
1973	Бялата одисея			Фокера
1972	Голямата победа			Валентин Бонев, малкият брат, рали-състезател
1972	Вятърът на пътешествията			Бим-Бам
1972	Глутницата			бранник
1972	Гневно пътуване			Чавдар Техов, инженер геолог
1971 – 1972	Това спокойно всекидневие	3		д-р Антонов
1970	Черните ангели	2		Андро
1968	Мъже в командировка	3 нов.		Митко (в 3-та новела: „Епизодът“)
1968	Сонет
1967	С дъх на бадеми			оперативния работник
1966	Момчето с баса
1962	Хроника на чувствата			Васката
1952	Наша земя			Тошко

„Ваш даскал Апостол“ (2006) – документален
„Да избереш живота“ (2005) – документален
„Симон, Авраам и Йосиф“ (1994) – документален
„Да се превъплатиш в себе си“ (1984) – документален

Източници

↑ Йосиф Сърчаджиев: „Животът ми е дело на Големия майстор“ Архив на оригинала от 2008-12-13 в Wayback Machine. – интервю в news.ehhaa.com
↑ Йосиф Сърчаджиев - Артист, cinefish.bg.
↑ Райна и Йосиф Сърчаджиеви // eva.bg, 22 април 1999. Посетен на 25 март 2024.

Външни препратки

[1] Йосиф Сърчаджиев: „Животът ми е дело на Големия майстор“ Архив на оригинала от 2008-12-13 в Wayback Machine. – интервю в news.ehhaa.com

[2] Йосиф Сърчаджиев - Артист, cinefish.bg.

[eva-3] Райна и Йосиф Сърчаджиеви // eva.bg, 22 април 1999. Посетен на 25 март 2024.

[1]

[2]

[3]