Йордан Силянов – Пиперката
| Йордан Силянов – Пиперката | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | Йордан Силянов Ангелов
|
|---|---|
| Починал | |
| Йордан Силянов – Пиперката в Общомедия | |
Йордан Силянов Ангелов, наричан Пиперката,[1] е български революционер, демирхисарски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870 година в село Козица,[3] тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет заедно със Стойо войвода и Кочо Лютата.[4]
Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Мухарем бей, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевския революционен район.[5]
През 1901 година е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в Демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Велмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села[6].
До началото на Илинденско-Преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево. Унищожава сурия турци зулумаджии.[7] В Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено[8].
На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район.[9] През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.[4][10][11][12]
На 28 февруари 1943 година, вдовицата му Ружа Силянова, на 64 година, родена в Козица и жителка на Крушица, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[13]
Песни за Йордан Пиперката
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 332.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 359-360.
- ↑ а б Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ Демирхисарски войвода)", Съобщава Боянъ Мирчев, София—Печатница П.Глушковъ — 1931 стр. 27-29
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.47-48.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 103.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 28.
- ↑ С., Д. Срѣщата ни съ Йорданъ Пиперката // Илюстрация Илиндень 3 (3). Илинденска организация, Юлий 1927. с. 13 - 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67 - 68.
- ↑ сп. „Македония“, бр.6, август 1903 г., стр. 13-16.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 333.
