Йордан Мешков
| Йордан Мешков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1950 г.
|
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Одески национален университет |
Йордан Георгиев Мешков или Мяшков (изписване до 1945 година: Йорданъ Мѣшковъ), наричан Драгиев[1], е български революционер, одрински войвода на ВМОРО.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1883 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. В 1901 година завършва българската гимназия в Одрин. Влиза във ВМОРО и в 1902 година е секретар на четата на Георги Кондолов. Делегат е на конгреса на Петрова нива. През Илинденско-Преображенското въстание е секретар в четата на Дико Джелебов. Замества войводата Киро Узунов след раняването му. в нападението на Василико. Делегат е на Варненския конгрес на революционния окръг в 1904 година, на който е избран за секретар. Същата година заминава за Одеса, Русия, където учи стоматология.[2][3]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на 5 одринска дружина.[4]
Умира след 1950 година.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102 – 103.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 289-290.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 157.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 97.
