Йордан Стубел

Тази статия е за българския поет Йордан Иванов Бакалов. За политика, носещ същото име, вижте Йордан Иванов Бакалов (политик).

---

Йордан Бакалов
Снимка на Йордан Стубел с посвещение за Цвета и Владимир Василеви, 27 януари 1935 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Псевдоним	Йордан Стубел
Роден	19 февруари 1897 г. София, Княжество България
Починал	30 декември 1952 г. София, България
Националност	България
Жанр	стихотворение
Йордан Бакалов в Общомедия

Йордан Иванов Бакалов с псевдоним Йордан Стубел е известен най-вече с произведенията си за деца, в които съчетава безобидния хумор с иронията. Той е автор и на патетичния цикъл „Шуми Марица“, който се превръща в символ на българската скръб след разгрома на Септемврийското въстание от 1923 г.

Живот и поезия

Детство и образование

Йордан Иванов Бакалов е роден на 19 февруари 1897 г. в София. Заедно с Елисавета Багряна е един от малкото поети от това време, чието детство минава в столицата. Стубел издава първите си стихове като ученик. След завършването на гимназия младият поет влиза в Софийския университет, специалност „Право“. Но се реализира не в правото, а в литературата.

След края на войните

След края на войните той започва да сътрудничи на периодичния печат. Пише във в. „Български воин“ и списанията „Сила“, „Листопад“, „Ек“, „Златорог“ и др. В сп. „Златорог“ публикува значителен дял от творбите си – над седемнадесет поетични цикъла. От 1917 г. до 1923 г. пише за възобновения след кратко време в. „Българин“. В публикациите си там той демонстрира своето особено и находчиво чувство за хумор. От 1930 г. Йордан Стубел, Георги Константинов и Никола Фурнаджиев стават редактори на елитния литературен седмичник „Съвременник“.

През 20-те години на XX век

През 20-те години на ХХ век поезията на Стубел е символистична. За разлика от повечето му стихове от този период цикълът „Шуми Марица“ е реалистичен, той е написан по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание. Пак през 20-те години личи и друга тенденция в творчеството на Стубел – изграждането на творбата върху фолклорно-приказни мотиви. Някои от най-известните негови стихове в този стил са „Приказка“, „Майка“, „Песен“.

През 1925 г. на бял свят се появява неговата първа стихосбирка – „Съдба“. Част от стиховете в нея са посветени на любовта между автора и прочутата поетеса Дора Габе. Наред с интимното звучене на стихосбирката в нея присъстват и фолклорна образност, и тенденция към „опредметяване“, която авторът развива във втората си стихосбирка – „Сиротински песни“. В нея той помества циклите „Сиротински песни“, „Шуми Марица“, „Дим“, „Златната река“ и „Нощен път“. Някои от тях вече е публикувал в „Съдба“. С тази втора стихосбирка Йордан Стубел приключва своята кариера като „поет за възрастни“ и насочва вниманието си изцяло към децата.

Още с първите си опити в сферата на детската литература той приема псевдонима Стубел. В тях третира темата за труда („Готовани“, „Работна мушица“), бедността („Баба и дядо“), образованието („Който учи, ще сполучи“) и други.

Хумористичните стихотворения на Йордан Стубел условно могат да бъдат разделени в две категории. Първата се характеризира с леки хумористични нюанси и смешни образи. Сред образците в тази група са „Опак свят“, „Срещу новата година“ и др. Към втората спадат сатиричните му стихове, такива са поемите „Господин Свинчок“ и „Гост от Бомбай“. В своите стихосбирки „Пътека до небето“ и „Бяла Коледа“ поетът застъпва религиозната тематика, описва тайнството на християнските обичаи.

В края на 30-те и през 40-те години

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. – Йордан Стубел е третият от ляво надясно на първия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

В края на 30-те и през 40-те години Стубел издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943 г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. По същото време работи и в литературно – художествения отдел на Радио София.

Заради поетичните си позиции в сп. „Златорог“ е обвинен от марксистите във формализъм. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд. В затвора, където пребивава една година, се разболява от туберкулоза. След глоба от 1000 лв. е освободен.

Големите политически промени, които настъпват в България след края на Втората световна война, повлияват и върху облика на детската литература. Значителна част от нея се идеологизира, променят се сюжетите, търсят се нови внушения. Стубел също създава стихове, които се различават от предишните и носят нови идеали. Но успоредно с това творчеството му остава в лоното на универсалните ценности – обич, патриотизъм, образование, трудолюбие.

Смърт

Големият детски поет умира в София на 30 декември 1952 г.

Памет

На Йордан Стубел са наречени две улици в София – „Йордан Стубел“ в квартал „Витоша“ (Карта) и „Йордан Бакалов-Стубел“ в квартал „Манастирски ливади“ (Карта).

Библиография

Стихосбирки

• „Съдба“ (1925);
• „Сиротински песни“ (1934).

Книги за деца

• „Веселите роднини“ (поеми, 1926, 1929);
• „Шарена книжка“ (1929);
• „Дим се дигна“ (народна песен, 1931);
• „Скитница-игла“ (поема за деца, 1931);
• „Небивало“ (1931, 1935);
• „Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета“ (1932);
• „Гост от Бомбай“ (1933);
• „Златната катеричка“ (игра в пет картини, 1933);
• „Пролетно хоро“ (1933);
• „Лакомият Живко“ (1935);
• „Ламя троеглава“ (приказка, 1935);
• „Щурче свири“ (1936);
• „Бабина градинка“ (1937);
• „Лудориите на Писана“ (поеми, 1937);
• „Небесни камбани“ (1937);
• „Мома хубавица“ (1938);
• „Сурва, сурва година“ (1938);
• „Бяла Коледа“ (1939);
• „Богородична люлка“ (1940);
• „Наказаните вълци“ (поема, 1940);
• „Весели дни“ (народни приказки, 1941);
• „Горска христоматия“ (1941);
• „Златното яйце“ (1942, 1946);
• „Игличина полянка“ (1943);
• „Чуден свят“ (преразказани приказки, 1945);
• „Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик“ (1946);
• „Долетели два гълъба“ (1946);
• „Мише царство“ (1946);
• „Палавите джуджета“ (1946);
• „Веселите жабчета“ (1946);
• „Снежинки“ (1946);
• „Фрида и Кноли“ (1946);
• „Звезда вечерница“ (разкази, 1947);
• „Празнично звънче“ (1947);
• „Пътека до небето“ (1947);
• „Разкази“ (1947);
• „Рано преди слънце“ (трудови народни песни, 1952).

За него

• Ивайло Христов, Йордан Стубел. Монографичен очерк. 2001.

Източници

• Биография на Йордан Стубел в Литературен свят
• Йордан Нанчев, „Поет на тихи, разноцветни песни“, електронно списание „Литературен свят“, бр. 19, април 2010

Външни препратки

• От и за Йордан Стубел в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Йордан Стубел в Моята библиотека
• Стихотворения на Йордан Стубел, сп. „Палитра“, бр. 15, март 2005
• Стоян Вълев, „Йордан Стубел, забравеният лирик“