Йорданка Кузманова
Тази статия е за актрисата. За микробиоложката вижте Йорданка Кузманова (биоложка).
| Йорданка Кузманова | |
| българска актриса | |
| Родена | Йорданка Любомирова Кузманова
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1958 – |
| Семейство | |
| Съпруг | Иван Ковачев (разведени) |
| Деца | Свиден Ковачев |
| Уебсайт | |
Йорданка Любомирова Кузманова е българска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 16 август 1938 г. в София, но ранните си години прекарва в Харманли. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ е юрист.[1] Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.
Играла е във Варненския драматичен театър (1960 – 1964), Народния театър за младежта (1966 – 1984) и Народния театър „Иван Вазов“ (от 1984 г.). През 1967 – 1968 г. специализира в Париж със стипендия от ЮНЕСКО.[2][3] Има участия както в театъра, така и в киното, самостоятелни рецитали, грамофонни плочи, шоупрограми, спектакли и радиопредавания.
През 1963 г. Йорданка Кузманова създава първия си рецитал – „Яворов – Мина“, който я прави популярна. Книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“ я разтърсва и тя прави композиция от писмата между Мина Тодорова и Пейо Яворов и стихотворения на Яворов. Четенето в съпровод на цигулка. С този и с други рецитали обикаля из цялата страна. По-късно подготвя моноспектакъл в кафе-театър „София“, записва грамофонна плоча.[4] Йорданка Кузманова става постоянен участник в „Яворовите дни“ в Поморие.[5]
На 33-годишна възраст загива брат ѝ Петър Кузманов, който е нападнат през нощта от хулигани и убит. Друга трагедия я постига, когато през февруари 2002 г. синът ѝ претърпява тежка автомобилна катастрофа в Сан Франциско.[6] след която е в кома, възстановявайки се в продължение на години.[7]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Има издадена нейна стихосбирка „Реалността, в която...“ (лирика, 1997).
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1974)
- Народен артист (1983)
- Почетен гражданин на Харманли (2007)[8]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Чайка“ (Чехов) – Нина Заречная
- „Из дневника“ (А. Корнейчук) – Юлия
- „Електра“ (Еврипид) – Електра
- „История на едно покушение“ (1966)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Човекът от досието“ (Лозан Стрелков)
- „Криминална песен“ (1988) (Иван Радоев) – съпругата на инспектора
- „Моля те, не ми прощавай“ (1987) (Михаил Величков), 2 части
- „Новото пристанище“ (1987) (Ст. Л. Костов)
- „Мезониера“ (1986) (Н. Л. Русев и Ал. Урумов)
- „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
- „Рози за д-р Шомов“ (1984) (Драгомир Асенов) – Елена
- „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов)
- „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
- „Внимание, листопад!“ (1980) (Сергей Михалков)
- „Осем жени“ (1980) (Робер Тома)
- „Ирина Комнина“ (1980) (Илия Търнин), 3 части
- „Ако...“ (1979) (Самуел Альошин)
- „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
- „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс) – Аманда Уинтфийлд
- „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев) – прокурорката Светла
- „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов) (втора реализация)
- „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
- „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев) – Елена
- „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков) – Яна
- „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
- „Новият“ (1967) (Марек Домански)
- „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
- „Меденото копче“ (1965) (Лев Овалов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2011 | Столичани в повече | 131 | Киприана Бурова | |
| 2011 | Love.net | Дора, майка на Йоанна | ||
| 2006 | „Китайката“ (La moglie cinese) | 4 | Италия / България | Луиза |
| 2004 | Стъклени очи (Occhi di cristallo) | Италия / Испания / Великобритания / България | Вивиана Жустич | |
| 1992 | Лошо момче | Янева | ||
| 1991 – 1992 | Любовниците | 8 | Неда (в 7-а серия: „Когато ме стегне шапката“) | |
| 1989 | Три срещи със загадъчното | 3 | Берберова | |
| 1988 | Лято в бяло | |||
| 1984 | Битката за Бяла Сълзлийка | 3 | ||
| 1983 | Семейство Карастоянови (Карастояновы) | 4 | СССР / България | Иванка |
| 1983 | Мярка за неотклонение | Шенева | ||
| 1981 | Руският консул | 2 | ||
| 1980 | Дами канят | д-р Данева | ||
| 1980 | Двойникът | Кортинска | ||
| 1979 | Дулцинея Бистроева | Дулцинея Бистроева | ||
| 1978 | Пътят към София (Путь к Софии) (тв сериал) |
5 | България/СССР | лейди Страндфорд |
| 1977 | Година от понеделници | Маня | ||
| 1976 | Остани с мен | |||
| 1976 | Самодивско хоро | Атанаска | ||
| 1974 | Герловска история | вдовицата | ||
| 1974 | Бразилска мелодия | 2 | Дора, приятелката на Марин | |
| 1971 | Гневно пътуване | Вида, хазайката на Чавдар | ||
| 1971 | Не се обръщай назад | мълчаливата | ||
| 1970 – 1971 | Ало, д-р Минев! | 5 | пациентката (във 2-ра и 5-а серии) | |
| 1967 | Привързаният балон | хубавата мома | ||
| 1966 | Семейство Калинкови | 12 | Бистра, жената на Калин | |
| 1964 | Между релсите | добрата медицинска сестра | ||
| 1961 | Бъди щастлива, Ани! | България / СССР |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитър Стайков, Йорданка Кузманова спасява сина си с думи на Яворов, сп. Мила, 11 май 2020 г.
- ↑ Димитър Стайков, За Йорданка Кузманова сцената е голгота, на която разпъват артиста, в-к 24 часа, 17 август 2019 г.
- ↑ Йорданка Кузманова е същата невероятна жена, която зрителите помнят Архив на оригинала от 2008-08-23 в Wayback Machine., Bulpress.net, 21 август 2008 г.
- ↑ Панайот Денев, Йорданка Кузманова през 1981-а: Славата се плаща със здраве, Lupa.bg, 29 юни 2019 г. (ориг. публикация в сп. София, 1981).
- ↑ Йорданка Кузманова и Иван Добчев - двама представители на нашата култура, съизмерващи се с енигмата на битието , БНР, 22 април 2010 г.
- ↑ Убиха брата на Йорданка Кузманова Архив на оригинала от 2009-04-25 в Wayback Machine., bulpress.net, 13 август 2008 г.
- ↑ Албена Тошкова, Гордата амазонка Йорданка Кузманова, сп. Story, 22 февруари 2014 г.
- ↑ Актрисата е почетен гражданин на град Харманли, както е и нейният баща, който е първият кмет на града непосредствено след 9 септември 1944 г. Виж Почетни граждани на град Харманли.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Йорданка Кузманова във филма „Герловска история“
- На снимачната площадка „Герловска история“–1971 г. – филм на Гриша Островски и Борислав Пунчев“
- От и за Йорданка Кузманова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Майя Праматарова, Паралелните светове на Йорданка Кузманова, в-к Капитал, 7 юли 2001
- Кратка биография на Йорданка Кузманова в Movie.pop.bg
- ((en)) Йорданка Кузманова в
Internet Movie Database
|
