Йоргос Зонголопулос
| Йоргос Зонголопулос Γιώργος Ζογγολόπουλος | |
| гръцки скулптор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Гърция |
| Учил в | Атинска школа за изящни изкуства[1] |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Абстракционизъм Кинетично изкуство |
| Жанр | скулптура |
| Учители | Томас Томопулос Марсел Гимон |
| Направление | скулптура |
| Период | 1931 – 2001 |
| Повлиян | Шарл Деспио |
| Член на | Европейското общество за култура съвета на Венецианското биенале |
| Семейство | |
| Съпруга | Елени Пасхалиду |
| Деца | – |
| Йоргос Зонголопулос в Общомедия | |
Йоргос Зонголопулос (на гръцки: Γιώργος Ζογγολόπουλος) е известен гръцки скулптор от XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 март 1903 година в Атина, Гърция. Учи скулптура в Атинската школа за изящни изкуства (1924 – 1930) при известния гръцки скулптор Томас Томопулос. Освен скулптура, той се занимава също и със живопис и архитектура.
В периода 1926 – 1927 г. работи в отдела по реставриране на антични и византийски паметници към Министерството на просветата. От 1930 до 1938 г. работи в архитектурния отдел на същото министерство. През този период Зонголопулос проектира и построява редица училища и църкви. От 1933 г. преподава чертане в техническата школа „Сивитанидио“. През тези години се запознава и жени (1936) за художничката Елени Пасхалиду, бивша ученичка на известния художник Константин Партенис. Скулпторът взима участие в създаването на „Алеята на героите“ на Марсово поле в Атина, където през 1937 г. е поставен мраморен бюст на героя от Гръцката война за независимост, адмирал Андреас Миаулис, изработен от Зонголопулос.[2] През 1937 г. заминава за Париж, където се запознава с работите на Шарл Деспио, който оказва силно влияние върху творчеството му.
Преживява трудните години на окупацията на Гърция в Атина.
В периода 1949 – 1950 г. получава стипендия от френското правителство и работи в ателието на френския скулптор Марсел Жимон (1894 – 1961) в Париж. От 1952 до 1954 г. получава стипендия от гръцкото правителство и заминава с жена си за Италия, където изучава техниката на изливане на бронз (Fonderia Nicci, Рим и Fonderia Domeniccini, Пистоя). Във Флоренция и Падуа изучава скулптури от епохата на Ренесанса, както и изкуството на етруските. От 1953 г. е член на Европейското общество за култура (на френски: Société Européenne de Culture), а от 1960 до 1988 – член на съвета на Венецианското биенале.
Десетките творби на скулптора са изложени в много колекции в Гърция и чужбина, както и под открито в градовете на страната и по света.
През 1954 г., заедно с архитекта Патроклос Карандинос, Зонголопулос започва работа над паметника Танц Залонго (виж Залонго). Паметникът е завършен през 1960 г.
През 1966 г., пред един от входовете на Международното солунско изложение е поставена висока 17 метра творба на Зонголопулос, за която се е смятало, че трябва да символизира следвоенното развитие на Гърция.[3] Зонголопулос потвърждава, че творбата му е абстрактна реплика на фигурата на Нике от Самотраки, но жителите на македонската столица и дават името „милион“, заради високата ѝ цена (1 000 000 драхми).[3] Поставянето на скулптурата първоначално предизвиква множество негативни реакции, тъй като е толкова различно в сравнение с произведенията на изкуството в градска среда по онова време в Гърция. Скулптурата намира и много защитници, между които Патроклос Карантинос, Манолис Андроникос, Димитрис Фатурос и други. Тогавашната преса е разделена относно новата придобивка на града.[3] Скулптурата се намира на същото място до днес и се смята за една от първите абстрактни творби с такъв размер, издигнати в публичното пространство в Гърция.
Зонголопулос представя Гърция на Венецианското биенале през 1940, 1956, 1964, 1991, 1993, 1995 и 1997 година, на биеналето в Кайро (1946) и това в Сан Пауло (1957). Взима участие във всички Панелински изложби, с изключение на периода на диктатурата 1967 – 1974 г.
През 1995 г., на стогодишния юбилей на Венецианското биенале, Зонголопулос представя своите „Чадъри“, които предизвикват възторжени отзиви и станали впоследствие една от любимите му теми. По-късно (през 1997 г.) „Чадъри“ е поставена на крайбрежния булевард на Солун.[4] Темата многократно е повторена по станциите на атинското метро.
Малко преди смъртта си, през февруари 2004 г. той създава фонд „Георгиос Зонголопулос“[5]. Скулпторът умира на 11 май същата година[6].
След смъртта му абстрактната му творба „Посейдон“, за която дълго време не може да се намери подходящо място в Атина, е поставена пред едно от зданията на Университета „Джордж Вашингтон“.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ dp.iset.gr // Посетен на 18 септември 2020 г.
- ↑ Γλυπτά της Αθήνας ::: AthensSculptures.com / atenistas: Ανδρέας Μιαούλης – Andreas Miaoulis // Архивиран от оригинала на 2014-12-22. Посетен на 2015-06-16.
- ↑ а б в Γλυπτό Cor-ten Ζογγολόπουλου, η μοναδική ιστορία του // Thessaloniki Arts & Culture. 26 August 2013. Посетен на 12 October 2015.
- ↑ Γιώργος Ζογγολόπουλος „Ομπρέλες“
- ↑ OFFICIAL SITE – GEORGE ZONGOLOPOULOS FOUNDATION – ΊΔΡΥΜΑ ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΖΟΓΓΟΛΟΠΟΥΛΟΥ | Georgios Zongolopoulos, George Zongolopoulos, Georgios Zoggolopoulos, George Zoggolopoulos, Γ., архив на оригинала от 10 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141010213318/http://www.zongolopoulos.gr/GR/content/gz/bio.html, посетен на 16 юни 2015
- ↑ Γιώργος Ζογγολόπουλος | Medusa Art Gallery
- ↑ Ο Ζογγολόπουλος διώχνεται πάλι από την Ομόνοια | Άρθρα | Ελευθεροτυπία
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зонголопулос, Йоргос“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
