Направо към съдържанието

Йоан Куркуас (IX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йоан Куркуас
византийски военачалник и конспиратор от IX век
Семейство
РодКуркуаси
Други родниниЙоан Куркуас

Йоан Куркуас или Йоан Куркуа[1] (на гръцки: Ίωάννης Κουρκούας) е висш византийски военачалник от втората половина на IX век, организатор на заговор срещу император Василий I Македонец.

Йоан Куркуас (или Κροκόας, Крокоас при Симеон Логотет, Георги Монах и други) е първият известен член на фамилията на Куркуасите.[2] Фамилното име е елинизирана форма на арменското име Гурген, а произходът на семейството е от Докея (съвременен Токат) в тема Армениакон.[3]

Йоан Куркуас е командир (доместик) на елитния гвардейски корпус на иканатите и ръководи заговор срещу император Василий I Македонец (867 – 886). Не по-малко от 66 членове на Сената и аристокрацията били замесени в заговора, включително и командирът на личната императорска гвардия – Етерията.[4] Заговорниците възнамерявали да атакуват на Благовещение, но заговорът им е издаден от секретаря на Куркуа.[2] Императорът провежда публичен процес срещу заговорниците на Хиподрума на Константинопол, като ги осъжда на побой и насилствено постригване, като останалите им след това косми били опърлени. Тогава императорът повежда празничното шествие за празника Благовещение, принуждавайки заговорниците да вървят голи след него. След това те били заточени, a имуществото им е конфискувано.[2]

Източниците се различават относно точната датировка на аферата, като Теофан Продължител и Йоан Скилиц (който следва Теофан Продължител) я поставят около 877/78 г., но съвременните учени я отнасят към 886 г. Скилица дори назовава водача на заговора Роман вместо Йоан, но другите хроники ясно приписват тази роля на Йоан. Възможно е в разказа си Скайлица да е объркал името на Йоан с това на сина му (вероятно и името на баща му).[4]

Йоан Куркуас е съименник и дядо на известния генерал от X век Йоан Куркуас.[5]

  1. На български фамилното име се среща и като Куркуа (виж: Гръцки извори за българската история, Т. V. София: БАН, 1964, с. 259, https://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_259.html ; Златарски, Васил (1971) [1927]. V. Сближение с Византия. Падане на България. 4. Руско-византийската война и падането на източната половина на царството.. История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018) (II изд.). София, p. 579, http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_4.html ), и като Куркуас (виж: Мутафчиев, Петър (2005). IV. Възход на средновековна Византия (843-963) - Роман Лакапин (920-945). Лекции по история на Византия. – История на света, 23 септември 2021, https://istorianasveta.eu/история/средните-векове/византия/180-възход-на-средновековна-византия-843-1025.html?start=5, посетен на 5 септември 2024 ; Павлов, Пламен (2018). Залезът на Първото българско царство (1015–1018 г.). – Електронна библиотека по архивистика и документалистика, https://www.electronic-library.org/books/Book_0083.html, посетен на 5 септември 2024 )
  2. а б в PmbZ, Ioannes Kurkuas (#22824).
  3. Andriollo 2012, с. 58; PmbZ, Ioannes Kurkuas (#22824).
  4. а б Andriollo 2012, с. 59; PmbZ, Ioannes Kurkuas (#22824).
  5. ODB, с. 1156–1157, "Kourkouas" (A. Kazhdan); PmbZ, Ioannes Kurkuas (#22824); Andriollo 2012, с. 59, 61–62.

Цитирана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Kourkouas (9th century) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​