Йоаким Сгурос
| Йоаким Ιωακείμ | |
| гръцки духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Солун, Османска империя |
| Учил в | Халкинска семинария |
Йоаким (на гръцки: Ιωακείμ) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 май 1864 година в южното предградие на Хиос Като Варваси със светското име Параскева̀с-Периклѝс Сгуро̀с (Παρασκευάς-Περικλής Σγουρός). Учи на родния си остров и през септември 1880 година започва следването си в известната Халкинска семинария под покровителството на митрополит Йоаким Деркоски. На 24 юни 1887 година е замонашен под името Йоаким от архимандрит Герман Григорас и на 26 юни 1887 година е ръкоположен за дякон от митрополит Калиник Деркоски. Завършва семинарията на 5 юли 1887 година. На 9 януари 1888 година е назначен за втори дякон при Патриаршията. На 20 октомври 1888 година е избран за велик архидякон и ръкоположен на 6 ноември. На 12 август 1889 година е ръкоположен за свещеник от патриарх Дионисий V Константинополски, който го назначава за велик протосингел. На 11 януари 1890 година е избран и на 14 януари ръкоположен в катедралата „Свети Георги“ в Цариград за митрополит на Никопол и Превеза. Ръкополагането му е извършено от митгрополит Йероним Никейски в съслужение с митрополитите Герман Силиврийски, Дионисий Ксантийски, Паисий Имброски, Атанасий Сисанийски и Игнатий Литицки. Йоаким остава начело на тази митрополия само за една година,[2][3][1] като владичеството му съвпада с въпроса за привилегиите и последващото затваряне на църкви и училища, по заповед на Високата порта. Йоаким реагира остро на нарушаването на правата на гръцката общност и хвърля в лицето на османския управител такрир за отваряне на църква.
На 1 август 1891 година Йоаким е избран за ксантийски и перитеорийски митрополит. В Ксанти Сгурос се бори с укрепващото българско църковно и просветно дело.[4] От 25 ноември 1910 до смъртта си от сърдечен удар на 11 май 1912 година заема митрополитския престол в Солун.[1] В Солун развива широка дейност. Дава 5000 златни турски лири за изграждането на централното девическо училище.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Θεσσαλονίκης κυρός Ιωακείμ. (1864-1912) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 15 ноември 2017.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας, архив на оригинала от 16 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111016042709/http://www.imverias.gr/dev/index.php?option=com_content&view=article&id=48:2009-08-05-20-35-58&catid=26:2009-08-06-19-19-54&Itemid=61, посетен на 31 август 2014
- ↑ Γ. Μητροπολίτης Ιωακείμ Α΄(1890-1891) // Ιερά Μητρόπολις Νικοπόλεως και Πρεβέζης. Посетен на 31 август 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Σάββα Αν. Σαββίδη, Ιωακείμ Σγουρός Μητροπολίτης Ξάνθης (1891-1910)
- ↑ Γαρίτσης, Κωνσταντίνος, Εἰσαγωγή, ἐπιμέλεια, ἔκδοση. Ἡ Κουλιακιὰ (Χαλάστρα Θεσσαλονίκης) Τεκμήρια τοπικῆς ἱστορίας τῆς περιόδου 1869 ‐ 1934 ἀπὸ ἀνέκδοτο χειρόγραφο τοῦ δασκάλου Ἀθανασίου Κράββα. Ἀθήνα, 2009. ISBN 978‐960‐931265‐3. σ. 17. Посетен на 5 септември 2014. Архив на оригинала от 2014-09-15 в Wayback Machine.
| Йероним | → | никополски и превезки митрополит (11 януари 1890 – 1 август 1891) |
→ | Неофит |
| Дионисий | → | ксантийски и перитеорийски митрополит (1 август 1891 – 25 ноември 1910) |
→ | Антим |
| Александър | → | солунски митрополит (25 ноември 1910 – 11 май 1912) |
→ | Генадий |
