И после светлина
| И после светлина | |
| Режисьори | Константин Божанов |
|---|---|
| Сценаристи | Константин Божанов |
| В ролите | Бари Кьоеган, Солен Риго, Туре Линдхард |
| Музика | Микелино Бишелиа |
| Оператор | Ненад Бороевич |
| Филмово студио | Мултфилм (България), Лефт фийлд венчърс (Белгия), Филм енд мюзик ентъртейнмънт (Великобритания) Мила Войникова, Константин Божанов, Джон Енгел, Майк Дауни, Сам Тейлър, Българска национална телевизия, Студио Л’Екип, Бишелиа мюзик, Национален филмов център, Данъчна протекция на федералното правителство на Белгия, Веготекс интернешънъл, Филмова мрежа на Югоизточна Европа |
| Жанр | драма |
| Премиера | 13 април 2018 (България) |
| Времетраене | 97 минути |
| Страна |  България Белгия Великобритания |
| Език | английски, български, френски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„И после светлина“ е (българо – белгийско – английски игрален филм, копородукция драма, мюзикъл) от 2017 година по сценарий и режисура на Константин Божанов. Оператор е Ненад Бороевич. Музиката във филма е композирана от Микелино Бишелиа
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]„И после светлина“ е поглед към сложния вътрешен свят на Павел, емоционално крехък и социално отчужден младеж, който избягва от къщи с надеждата да заживее със своя идол, енигматичния художник Арно. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го доближава до самия него.
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| В главните роли | Изпълнител |
|---|---|
| Павел | Бари Кьоеган |
| Жули | Солен Риго |
| Пири | Туре Линдхард |
| Арно | Ким Бодниа |
| Сумая | Лубна Азабал |
| Миглена | Маргита Гошева |
| Hури | Станислава Николова |
| Hики | Елица Матева |
| шофьор | Слиман Дази |
| Лола | Люси Дьобе |
| майката на Жули | Катрин Сале |
| Ева | Дуня Сичов |
| Hикола | Алексис Жулюмон |
| Конрад | Фредерик Етерлинк |
| бащата на Жули | Ален Бело |
| жената на Hикола | Фани Тондьор |
| Хавиер | Ерсин Мустафов |
| минувач от Мейфеър | Джон Кайнъри |
Фестивали
[редактиране | редактиране на кода]- Участие в основна състезателна програма „Хивос Тайгър“ в МФФ (Ротердам, Холандия)
- Участие в Международния конкурс в МФФ (София)
- Участие в МФФ Андрей Тарковски „Огледало“ (Русия)
- Участие в МФФ (Мюнхен, Германия)
- Участие в МФФ (Галуей, Ирландия)
- Участие на 22-рия „София Филм Фест“ (София, 2018)
Hагради
[редактиране | редактиране на кода]- Награда за операторско майсторство на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2017)[1] - за Ненад Бороевич.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Награди от 2017 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „И после светлина“ в сайта на Българската национална филмотека
- ((en)) И после светлина в
Internet Movie Database 
(Проверено на 24 април 2018) - ((ru)) И после светлина в Кинопоиск
- И после светлина (трейлър) в
