Ихтимански партизански отряд
Ихтиманският партизански отряд е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в района на Ихтиман и Панагюрище.
Партизанско формирование край гр. Ихтиман се създава през пролетта на 1942 г. [1] От разрастнала се партизанска група на 25 юни при хижа „Планинец“ на Витоша се формира Ихтиманската партизанска чета. През април 1943 г. се разразства в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е Марин Христов, политкомисар Недялко Панчев. По-късно командир на отряда е Славейко Джахов (Турчина).
През юли 1943 г. отряда се прехвърля в Панагюрския край. На 28 август 1943 г., заедно с Панагюрската чета „Георги Бенковски“, води сражение с правителствени части в местността „Конска поляна“. Отрядът дава жертви, но успява да пробие обръча. След това сражение, отрядът се връща в Ихтиманско.
Провежда акции в с. Белица, с. Очуша, с. Мухово, Мирово и Костенец. Поврежда железопътната линия между Вакарел и Побит камък, Прекъсва международния телефонен кабел Югославия-Турция при Вакарел-Ветрен.
През юни 1944 г. се обединява с трети батальон от Партизанска бригада „Чавдар“ в Четвърта софийска въстаническа бригада. Командир е Стефан Халачев, политкомисар Владимир Калайджиев.[2] Участва в установяването на властта на ОФ в гр. София на 9 септември 1944 г.[3]
