Ирник
Тази статия е за прабългарския владетел. За едноименното село вижте Ирник (село).
| Ирник | |
| Управление | 463 – 489 г. |
|---|---|
| Наследник | Масгут |
| Лични данни | |
| Роден | около 440 г.а
|
| Починал | около 489 г.
|
| Други титли | хан |
| Семейство | |
| Династия | Дуло |
Ирник (известен още като: Ирна, Ернах, Керемек, Ернак, Хернах) е легендарен прабългарски владетел, записан втори поред в т. нар. Именник на българските ханове след Авитохол. Според някои изследователи е негов син. Срокът му на живот е 150 години – точно половината от живота на Авитохол. Там пише, че е от рода Дуло и властта му е дадена в годината на Змията, месец четвърти – дилом твирем.
По-голямата част от медиевистите свързват Ирник с най-малкия син на Атила – Ернах,[1] поради сходството на имената Ирник, Ернах и Атила, Авитохол, както и поради това, че посочената в Именника година на идване на власт на Ирник съвпада с годината на смъртта на Атила (и съответно на Авитохол). Според любителя историк Боно Шкодров Ирник е владетел през 463/465 – 489 г., по времето на император Зенон. Същият автор посочва като негови имена още Керемек и Ернах.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Днес на негово име е кръстено село Ирник в община Ситово, Силистренско. На Ирник е наречена и улица в квартал „Димитър Миленков“ в София (Карта). Името на Ирник носи морският нос „Ирник“ на остров Сноу, Южни Шетландски острови, Антарктика.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
- ↑ Боно Шкодров – Писмените знаци на българите, Приложение I-3, Списък на българските канове от периода V – VII в. Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine.
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
