Ирина Гатилузио
| Ирина Гатилузио | |
| императрица на Византия | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | константинополски манастир „Пантократор“ |
| Управление | |
| Период | 1399 – 1408 |
| Предшественик | Елена Драгаш |
| Наследник | Елена Драгаш |
| Герб | |
[[Файл:  |100п|alt=]] | |
| Семейство | |
| Род | Гатилузио по рождение Палеолози по брак |
| Баща | Франческо II Гатилузио |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Якопо Гатилузио Дорино I Гатилузио Паламеде Гатилузио Елена Гатилузио Катерина Гатилузио |
| Съпруг | Йоан VII Палеолог |
| Деца | Андроник V Палеолог |
| Ирина Гатилузио в Общомедия | |
Ирина Гатилузио (на италиански: Irene Gattilusio; * XIV век, † 1 януари 1440) е византийска императрица с Елена Драгаш като съпруга на император Йоан VII Палеолог.[1]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Дъщеря е на Франческо II Гатилузио, господар на Лесбос, и на неизвестна жена[2] или на Валентина Дория.[1] Нейни баба и дядо по бащина линия са Франческо I Гатилузио, владетел на Лесбос, и съпругата му Мария Палеологина, сестра на императора на Византия Йоан V Палеолог и дъщеря на Андроник III Палеолог и Анна Савойска. Има трима братя и две сестри:[1]
- Якопо († ок. 1428), господар на Лесбос (1403/04 – 1428); съпруг на Бона Грималди.
- Дорино I († 30 юни 1455), господар на Лесбос (1428 – 1455), съпруг на Ориета Дория
- Паламеде († пр. 27 октомври 1455), господар на Енос (1409 – 1455)
- Елена, съпруга на Стефан Лазаревич, княз на Моравска Сърбия (1389 – 1402) и деспот на Сръбското деспотство (1402 – 1427);
- Катерина, съпруга на Пиеро Грималди дьо Бьойл, син на Жан Грималди, барон на Бьойл.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Брак с Йоан VII Палеолог
[редактиране | редактиране на кода]Ирина е омъжена преди 1397 г. за втория си братовчед Йоан VII Палеолог, който е син на Андроник IV Палеолог и Кераца Българска.
През април 1390 г. Йоан VII Палеолог детронира дядо си Йоан V Палеолог и управлява като император няколко дни от 14 до 17 април 1390 г., когато Йоан V успява да си върне отново управлението. След това Йоан VII запазва титлата съимператор и се установява в Силиврия. Там той пребивава до инвазията на турците начело със султан Баязид I. След смъртта на Йоан V престолът е зает от чичото на Йоан VII Мануил II Палеолог. Името на Ирина по време на тези събития не се споменава никъде, което дава основание да се смята, че е възможно по това време тя все още да не е била съпруга на Йоан VII.
През 1399 г. Йоан VII поема управлението на Константинопол като регент на Мануил II Палеолог, който заминава на обиколка из Западна Европа, където търси подкрепа срещу султан Баязид I, който обсажда Константинопол. По това време Ирина вече се споменава като съпруга на регента.
Йоан VII остава на власт до завръщането на Мануил II през 1403 г. Тогава Йоан и Ирина са изгонени от Константинопол заради подозрения, че планират да завземат престола. Двамата обаче запазват императорските си титли и основават свой двор в Солун, където Йоан умира на 22 септември 1408 г.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Ирина надживява съпруга си и се установява на остров Лемнос, където се замонашва под името Евгения.
Датата на смъртта ѝ е посочена в Хрониката на Георги Франдзес.[3] Погребана е в константинополския манастир „Пантократор“ (Мечет Зайрек).[1]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ пр. 1397 за Йоан VII Палеолог (* 1370 в Константинопол, † 24 септември 1408 в Солун), византийски император за пет месеца през 1390 г., син на император Андроник IV Палеолог и съпругата му Кераца-Мария. Имат един син:
- Андроник V Палеолог (* 1400, † 1407), съимператор на Византийската империя с баща си (1403/04 – 1407).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- William Miller, "The Gattilusj of Lesbos (1355–1462)", in Byzantinische Zeitschrift 22 (1913), стр. 411 и сл.
- T. Ganchou, Valentina Doria, épouse de Francesco II Gattilusio, seigneur de l'île de Mytilène (1384–1403), et sa parenté. Le Lesbian puzzle résolu, в Nuova Rivista Storica LXXXVIII, 2004, с. 619-686.
- "The Lesbian ancestors of Prince Rainier of Monaco, Dr. Otto von Habsburg, Brooke Shields and the Marquis de Sade" by William Addams Reitwiesner, an extensive article on the Gattilusio and their descendants, посетен на 21 август 2022 г.
- Marek, Miroslav. "Gattilusio family". Genealogy.EU, посетен на 21 август 2022 г.
- Cawley, Charles, Francesco Gattilusio, Medieval Lands database, Foundation for Medieval Genealogy, посетен на 21 август 2022 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Chapter 9. LESBOS (GATTILUSIO) // Посетен на 21 август 2022.
- ↑ Anthony Luttrell, John V's Daughters: A Palaiologan Puzzle in Dumbarton Oaks Papers , 40 (1986), p. 104
- ↑ Chronicle 24:3; translated by Marios Philippides, The Fall of the Byzantine Empire: A Chronicle by George Sphrantzes, 1401-1477 (Amherst: University of Massachusetts, 1980), p. 52
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco II Gattilusio в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
