Направо към съдържанието

Иракли Кобахидзе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иракли Кобахидзе
Министър-председател на Грузия
Мандатот 8 февруари 2024
Назначен отПарламента на Грузия
Президент
2019 – 2024
2024 –		Саломе Зурабишвили
Михаил Кавелашвили
ПредшественикИракли Гарибашвили
Лична информация
Роден
Гражданство Грузия
Полит. партияГрузинска мечта
ОбразованиеДържавен университет в Тбилиси
Университет в Дюселдорф
Подпис
Иракли Кобахидзе в Общомедия

Иракли Кобахидзе (на грузински: ირაკლი კობახიძე) е грузински политик, 16-ият министър-председател на Грузия от февруари 2024 г.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Кобахидзе е роден на 25 септември 1978 т. в Тбилиси, Грузия.[1] Баща му, Георги (Гиа) Кобахидзе, също е политик – депутат в третото и четвъртото народно събрание на Грузия и заместник-председател на парламента от Национално-демократическата партия; той е и член на „Демократично движение – Обединена Грузия“ до 2015 г.[2]

Кобахидзе завършва Юридическия факултет на Държавния университет в Тбилиси през 2000 г.[3] От 2002 г. до 2006 г. учи в университета в Дюселдорф, Германия, където получава магистърска степен и защитава докторат по право.[3][2][4]

Между 2005 г. и 2012 г. Кобахидзе е асистент в Тбилиския държавен университет, а от 2011 до 2014 г. е доцент в Кавказкия университет.[5][3][6] Той също така е член на комисията от експерти на фондация „Отворено общество – Грузия“ по програмата за правата на човека и върховенството на закона и член на грузинската делегация в Съвета на Европа между 2011 и 2012 г.[3] От 2014 г. е доцент в Тбилиския държавен университет.[3]

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Кобахидзе е назначен за изпълнителен секретар на управляващата партия в Грузия „Грузинска мечта“, заедно с генералния секретар Каха Каладзе.[3][7] Като заместник-ръководител на кампанията за парламентарните избори през 2016 г. и ръководител на кампанията за местните избори през 2017 г. той играе важна роля за убедителните победи на партията.[8][9] През 2016 г. Кобахидзе е избран за депутат като част от партийната листа на „Грузинска мечта“.[8]

Среща на Кобахидзе с украинския премиер Володимир Гройсман през 2018 г.

От 2016 г. до 2019 г. е председател на парламента на Грузия.[10][11] По време на неговия мандат са създадени Междупарламентарни асамблеи между Грузия, Украйна и Молдова и Грузия и Полша.[12][13] Освен това са подписани споразумения за стратегическо сътрудничество с редица парламенти на партньорски държави като Полша,[14] Латвия,[15] Узбекистан[16] и Сърбия.[17] По негова инициатива пленарната зала на парламента носи името на първия демократично избран президент на Грузия Звиад Гамсахурдия.[18]

Използвайки супермнозинството на „Грузинска мечта“, парламентът под ръководството на Кобахидзе прави грандиозни поправки в конституцията. Промените включват превръщането на страната в парламентарна република, прехвърляне на избирателната система към напълно пропорционална до 2024 г., премахване на преките президентски избори и удължаване на мандата на президента от 5 на 6 години.[19]

Кобахидзе подава оставка от поста си като председател на парламента след протестите в Грузия през 2019 г.[20] Наследен е от Арчил Талаквадзе.[21] Кобахидзе продължава да служи като депутат[22] и на изборите през 2020 г. е преизбран за нов мандат.[23] На 11 януари 2021 г. той е избран за нов председател на „Грузинска мечта“.[24] Председателството на Кобахидзе съвпада с руското нахлуване в Украйна през 2022 г. и изиграва важна роля в реакцията на партията към конфликта. Той изразява подкрепа за Украйна и осъжда действията на Русия, но скоро отношенията между двете държави се влошават. Между февруари и юли 2022 г. Кобахидзе прави 9 критични коментара към Русия, но общо 26 враждебни забележки за Украйна и още 57 за западните държави.[25] Основната враждебност произтича от факта, че секретарят на Съвета за национална сигурност на Украйна Олексий Данилов заявява, че Грузия „много ще помогне“ на Украйна, като „открие втори фронт“ срещу Русия.[26] Кобахидзе критикува украинските политици, че преследват собствените си интереси за сметка на Грузия, като заявява, че „отварянето на втори фронт“ ще облекчи положението на Украйна, но ще донесе страдания и разрушения на Грузия, тъй като руската армия е значително по-силна и добре оборудвана в сравнение с тази на Грузия. Кобахидзе посочва, че Грузия разполага с военните средства „да влоши ситуацията за Русия“, но това би дошло „на цената на унищожаването на Грузия“.[27][28] По-късно Кобахидзе уточнява, че е имало координирани усилия от страна на „партията на глобалната война“ да въвлече Грузия във войната.[29]

Кобахидзе (вляво) празнува получаването на статут на Грузия като кандидатка за ЕС, 15 декември 2023 г.

През юни 2022 г. Европейският парламент приема няколко резолюции срещу грузинското правителство и отказва да предостави на Грузия статут на държава-кандидат. Кобахидзе критикува тези действия и казва, че те са повлияни от „партията на глобалната война“.[30] Той добавя, че Грузия няма да се отклони от пътя си към членство в ЕС и че ще продължи процеса на интеграция в ЕС, като същевременно призовава САЩ и ЕС да се „дистанцират от призивите Грузия да участва във война“.[31] След забавяне през декември 2023 г. Грузия най-накрая получава статут на държава-кандидат за членство в ЕС. Кобахидзе приписва постижението на основателя на „Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили, който, по думите му, „положи основите“ за замяна на „авторитаризма в съветски стил“ с „демократично и справедливо управление в европейски стил“.[32]

В началото на февруари 2024 г. Кобахидзе и Иракли Гарибашвили си разменят постовете, като Гарибашвили става председател на „Грузинска мечта“, а Кобахидзе заема поста на министър-председател на страната на 8 февруари.[33][34] Той очертава приоритетите на правителството като прекратяване на руската окупация на Южна Осетия и Абхазия и премахване на бедността.[35] Кобахидзе запазва същия кабинет като своя предшественик, но назначава нов министър на отбраната.[36]

Протест в Тбилиси срещу законопроекта за „чуждестранните агенти“, внесен от правителството на Кобахидзе

Отношения със Запада

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че първото официално пътуване на Кобахидзе като министър-председател се състои в Брюксел на 20 – 21 февруари 2024 г., отношенията на Грузия със Запада значително се влошават по време на неговия мандат.[37][38] Законодателството, прието от неговото правителство, особено приетият през юни 2024 г. законопроектът за „чуждестранните агенти“, който има за цел да ограничи западното влияние в страната,[38] е широко осъдено като несъвместимо с евроатлантическите стремежи на страната.[39][40][41] Някои анализатори твърдят, че законопроектът за „чуждестранните агенти“ може да не е непременно насочен срещу европейската интеграция, а по-скоро да е форма на пазарлък с ЕС.[42]

Кобахидзе е един от основните разпространители на конспиративната теория за „глобалната военна партия“. Неговото правителство ускорява влошаването на отношенията със Запада и е обвинено в саботиране на кандидатурата на Грузия за членство в ЕС.[43][44] Съединените щати обявяват санкции срещу Кобахидзе, членовете на неговото правителство и членовете на партията „Грузинска мечта“ за „подкопаване на демокрацията в Грузия“.[45] Неговата реторика е широко описвана като антизападна, като той по много поводи обвинява Запада, че тласка Грузия към „отваряне на втори фронт“ и присъединяване към руско-украинската война.[46][47][48]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Кобахидзе е женен за Наталия Моцонелидзе, от която има две деца.[4] Освен грузински, Кобахидзе говори английски, немски и руски.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ირაკლი კობახიძე // Архивиран от оригинала на 10 April 2019. Посетен на 9 February 2024.
  2. ↑ а б Pertaia, Luca. ირაკლი კობახიძე: პროფესორი, მწერალი, "ენჯეოშნიკი", პოლიტიკოსი. პრემიერიც? // Radio Free Europe/Radio Liberty. Посетен на 9 February 2024. (на грузински)
  3. ↑ а б в г д е ირაკლი კობახიძე // Parliament of Georgia. Посетен на 9 February 2024. (на грузински)
  4. ↑ а б в პარლამენტის თავმჯდომარე, ევროსაბჭოს საპარლამენტო ასამბლეის ვიცე-პრეზიდენტი, პროფესორი, არაერთი სახელმძღვანელოს ავტორი – ირაკლი კობახიძის ბიოგრაფია // gmnews.ge. Посетен на 10 February 2024. (на грузински)
  5. ↑ Georgian Dream – Irakli Kobakhidze // Архивиран от оригинала на 12 April 2020. Посетен на 8 April 2020.
  6. ↑ Pertaia, Luca. ირაკლი კობახიძე: პროფესორი, მწერალი, "ენჯეოშნიკი", პოლიტიკოსი. პრემიერიც? // Radio Free Europe/Radio Liberty. Посетен на 9 February 2024. (на грузински)
  7. ↑ პარლამენტის თავმჯდომარე, ევროსაბჭოს საპარლამენტო ასამბლეის ვიცე-პრეზიდენტი, პროფესორი, არაერთი სახელმძღვანელოს ავტორი – ირაკლი კობახიძის ბიოგრაფია // gmnews.ge. Посетен на 10 February 2024. (на грузински)
  8. ↑ а б Pertaia, Luca. ირაკლი კობახიძე: პროფესორი, მწერალი, "ენჯეოშნიკი", პოლიტიკოსი. პრემიერიც? // Radio Free Europe/Radio Liberty. Посетен на 9 February 2024. (на грузински)
  9. ↑ Irakli Kobakhidze: The Georgian Dream Achieved a Convincing Victory, We Concluded These Elections With an 85 Percent Victory // Архивиран от оригинала на 5 August 2020. Посетен на 8 April 2020.
  10. ↑ ირაკლი კობახიძე პარლამენტის თავმჯდომარედ აირჩიეს // Tabula. Посетен на 10 February 2024. (на грузински)
  11. ↑ Irakli Kobakhidze Leader of the Parliamentary Majority // civil.ge. Посетен на 10 February 2024.
  12. ↑ Georgia, Moldova, Ukraine Inaugurate Inter-Parliamentary Assembly in Tbilisi // Архивиран от оригинала на 24 September 2020. Посетен на 8 April 2020.
  13. ↑ Georgian-Polish parliament speakers sign cooperation deal // Архивиран от оригинала на 7 October 2020. Посетен на 8 April 2020.
  14. ↑ საქართველოს პარლამენტს, პოლონეთის სეიმსა და სენატს შორის სტრატეგიული თანამშრომლობის შეთანხმება გაფორმდა Архив на оригинала от 20 август 2023 в Wayback Machine.
  15. ↑ საქართველოს პარლამენტსა და ლატვიის სეიმს შორის მემორანდუმი გაფორმდა Архив на оригинала от 11 февруари 2024 в Wayback Machine.
  16. ↑ საქართველოს პარლამენტსა და უზბეკეთის რესპუბლიკის ოლიი მაჯლისს შორის საპარლამენტთაშორისო თანამშრომლობის მემორანდუმი გაფორმდა Архив на оригинала от 11 февруари 2024 в Wayback Machine.
  17. ↑ საქართველოსა და სერბეთის პარლამენტებს შორის ხელშეკრულება გაფორმდა Архив на оригинала от 20 август 2023 в Wayback Machine.
  18. ↑ პარლამენტის პლენარულ სხდომათა დარბაზს ზვიად გამსახურდიას სახელი მიენიჭა // Tabula. 16 April 2019. Архивиран от оригинала на 31 October 2023. Посетен на 10 February 2024.
  19. ↑ New Constitution Enters into Force // Civil.ge.
  20. ↑ Georgian Parliament Speaker resigns amid last night's protest around Russian MPs // Архивиран от оригинала на 19 December 2019. Посетен на 8 April 2020.
  21. ↑ Chairman of the Parliament – Biography // Архивиран от оригинала на 28 August 2020. Посетен на 9 April 2020.
  22. ↑ Georgian Dream – Irakli Kobakhidze // Архивиран от оригинала на 12 April 2020. Посетен на 8 April 2020.
  23. ↑ ირაკლი კობახიძე Архив на оригинала от 18 октомври 2022 в Wayback Machine.
  24. ↑ Osborn, Andrew. Ex-Soviet Georgia's richest citizen, ruling party chief, quits politics // Reuters. 11 January 2021. Архивиран от оригинала на 11 February 2022. Посетен на 15 January 2021.
  25. ↑ Genté, Régis. Broken Dream: The oligarch, Russia, and Georgia's drift from Europe // European Council on Foreign Relations. "Crucially, throughout the last 18 months, representatives of Georgian Dream and the government have increasingly begun to make hostile statements about their Western partners. News organisation OC Media reports that, between February and July 2022, Georgian Dream chair Irakli Kobakhidze made only nine comments critical of Russia but a total of 57 negative remarks about the West and 26 about Ukraine. Georgian Dream leaders have often presented their criticism of the US and the EU in the last year as warnings against foreign interference in Georgian domestic politics. Yet the fact that they have done so in ways seemingly designed to offend suggests that they want to push representatives of Western powers to leave Georgia."
  26. ↑ Secretary of the National Security and Defense Council of Ukraine: If Transnistria and Georgia engage in returning their territories, it will definitely help us // Interpressnews. 27 March 2022. Архивиран от оригинала на 25 September 2023. Посетен на 25 September 2023.
  27. ↑ Ruling party head alleges "certain representatives" of Ukrainian Gov't want to "turn Georgia into second front" of war with Russia // Agenda.ge. Посетен на 6 June 2023.
  28. ↑ Calls for Georgia to open a "second front" against Russia fall flat // Eurasianet. Посетен на 6 June 2023.
  29. ↑ Irakli Kobakhidze: There is a global war party that has an interest in prolonging the first front in Ukraine and opening the second front in Georgia – Georgian society must be vigilant! // Interpressnews. Посетен на 6 June 2023.
  30. ↑ Irakli Kobakhidze: There is a "global war party", whose representatives are odious MEPs – their only goal is to provoke the processes in Georgia that are happening in Ukraine // Interpressnews. Посетен на 6 June 2023.
  31. ↑ Ruling party head vows Gov't will "do everything" to prevent country from being "dragged into war" // Agenda.ge. Посетен на 6 June 2023.
  32. ↑ Krikorian, Onnik. Georgia celebrates EU candidate status // Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa.
  33. ↑ Georgia's prime minister steps down to prepare for national elections this fall // Associated Press. Посетен на 30 January 2024.
  34. ↑ Georgia Parliament Approves West Sceptic As New PM // Barron's. Посетен на 8 February 2024.
  35. ↑ Georgian parliament names new prime minister as the ruling party gears up for elections in the fall // Associated Press. Посетен на 8 February 2024.
  36. ↑ Georgian Parliament Approves New Cabinet Led By Former Chairman Of Ruling Party // Radiofreeeurope/Radioliberty. Архивиран от оригинала на 10 February 2024. Посетен на 10 February 2024.
  37. ↑ კობახიძის თქმით, პრემიერის რანგში მისი პირველი ვიზიტი ბრიუსელში შედგება // Radio Free Europe/Radio Liberty. Посетен на 9 February 2024. (на грузински)
  38. ↑ а б Gavin, Gabriel. 'It feels like there's no future': Georgia's clash with West leaves ordinary people on brink // Politico.
  39. ↑ NATO warned Georgia that the law on "foreign agents" is incompatible with the course for membership // ABN Correspondence.
  40. ↑ Georgia's "transparency of foreign influence" law incompatible with democratic standards and human rights law: international human rights office ODIHR // OSCE.
  41. ↑ Tabatadze, Tamar. EU's Borrell: Georgia's 'Foreign Agents' Law incompatible with European aspirations // 1 tv.
  42. ↑ Atasuntsev, Alexander. Is Georgia's Ruling Party Really Pro-Russian? // The Moscow Times.
  43. ↑ Avdaliani, Emil. Georgia and the West on Collision Course // CEPA.
  44. ↑ Georgia's EU bid is being sabotaged by its own government, Brussels fears // Politico.
  45. ↑ BREAKING: US State Department Implements First Tranche of Sanctions against Georgian Individuals // Civil.ge.
  46. ↑ The European Dream: Georgia's growing anti-European rhetoric undermines its pro-western aspirations // Посетен на 26 April 2023.
  47. ↑ Kobakhidze reiterates claim that resetting relations with US requires end of war in Ukraine, OC Media: 29 December 2024.
  48. ↑ Russian Praise and Transatlantic Criticism Underline Growing Anti-Western Sentiment Among Georgia's Elite // Посетен на 3 May 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irakli Kobakhidze в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иракли_Кобахидзе&oldid=12458681“.