Направо към съдържанието

Саломе Зурабишвили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саломе Зурабишвили
Salomé Zourabichvili
грузински политик
2019 г.
Родена
18 март 1952 г. (72 г.)

РелигияГрузинска православна църква
Учила вИнститут за политически изследвания
Колумбийски университет
Политика
ПартияГрузински път (2006 – ноември 2010)
8-и президент на Грузия
16 декември 2018 –
Семейство
Деца2

Подпис
Уебсайтsalome.ge
Саломе Зурабишвили в Общомедия

Саломѐ Зурабишвѝли (на грузински: სალომე ზურაბიშვილი; на френски: Salomé Zourabichvili) е грузински политик и френски дипломат.

До края на 2010 г. е лидер на партия „Пътят на Грузия“. Преди това е ръководител на Обществено движение „Саломе Зурабишвили“ (2005 – 2006), министър на външните работи на Грузия (2004 – 2006), извънреден и пълномощен посланик на Франция в Грузия (2003), ръководител на Генералния секретариат на националната отбрана на Франция по международни въпроси и стратегия (2001 – 2003). Дълго време работи във френското министерство на външните работи. Има френско и грузинско гражданство.

Тя е и 8-и президент на Грузия.

Саломе Левановна Зурабишвили е родена в Париж на 18 март 1952 г. в семейство на грузински политически емигранти, напуснали Грузия през 1921 г. Нейният дядо по бащина линия Иван Зурабишвили влиза в меншевисткото правителството на независима Грузия през 1918 – 1921 година. Дядо ѝ по майчина линия Нико Николадзе е основател на пристанището в Поти и инициатор на строителството на грузинската железопътна линия. Те са сътрудници на известния писател и обществен деятел, „бащата на грузинската нация“ Илия Чавчавадзе.

През 1972 г. С. Зурабишвили учи в Парижкия институт за политически науки, а през 1973 г. – в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Дипломатическа кариера във Франция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1974 г. Зурабишвили започва работа в системата на Министерството на външните работи на Франция. През 1974 – 1977 г. е трети секретар във френското посолство в Италия, през 1977 – 1980 г. – втори секретар в постоянната мисия на Франция в ООН. От 1980 до 1984 г. работи като сътрудник на центъра за анализ и прогнозиране на централния апарат на външнополитическото ведомство. През 1984 – 1988 г. е първи секретар в посолството на Франция в САЩ. От 1989 до 1992 г. заема поста втори секретар в посолството в Чад. През 1992 г. е назначена за първи секретар в постоянната мисия на Франция в НАТО, в 1993 г. – за заместник постоянен представител на Франция в Европейския съюз. От 1996 г. е технически съветник на кабинета на министерството, а от 1997 г. – инспектор в МВнР на Франция. През 1998 – 2001 г. работи в управлението на министерството на външните работи по стратегията за сигурност и разоръжаване. През 2001 г. е назначена за ръководител на Генералния секретариат на националната отбрана на Франция по международни въпроси и стратегия.

През 2003 г. Зурабишвили става извънреден и пълномощен посланик на Франция в Грузия.

Политическа дейност в Грузия

[редактиране | редактиране на кода]

През март 2004 г. избраният грузински президент и лидер на „революцията на розите“ Михаил Саакашвили назначава Зурабишвили за министър на външните работи на Грузия на мястото на Тедо Джапаридзе. Това решение Саакашвили предварително е обсъдил с френския президент Жак Ширак, който казва, че „дипломат от такъв ранг Грузия никога не е имала“. Самата Зурабишвили съобщава на медиите, че веднага се е съгласила да заеме предложената ѝ позиция и че от детството си е мечтала да оглави грузинската дипломатическа служба.

Сред най-важните успехи на Зурабишвили на поста министър на външните работи е вземането на решение за изтегляне на руските военни бази от страната. В свое изказване тя дори заявява, че смята това за историческо постижение. Министърката заявява, че Грузия няма да продължи да държи на своя територия чужди военни бази. В резултат на това през март 2005 г. грузинският парламент приема резолюция, според която руските военни трябва да напуснат Грузия не по-късно от януари 2006 г. През март същата година (след напускането на Зурабишвили от поста министър на външните работи) са подписани компромисни руско-грузински споразумение за изтегляне на руските бази до края на 2008 г.

През ноември 2005 г. Зурабишвили създава и оглавява опозиционното Обществено движение „Саломе Зурабишвили“, преименувано през март 2006 г. на „Пътят на Грузия“. Тя предлага партията да се съсредоточи върху „реалната и ефективна демокрация“, а също и на „грузинските ценности, основателни история“. Като основен външнополитически партньор бившата грузинска министърка назовава Съединените щати. При това Зурабишвили отбелязва необходимостта от нормализиране на отношенията с Русия, като посочва, че грузинският елит е много агресивен към Русия, но същевременно твърде свободно позволява на руските бизнесмени да приватизират предприятия в Грузия.

На 2 ноември 2007 г. пред сградата на парламента се провежда масова акция на протест, организирана от редица опозиционни партии. Сред участниците е и Зурабишвили. Протестиращите искат оставката на Саакашвили и предсрочни избори. След разпръскването от полицията на участващите в митинга от 7 ноември Зурабишвили се среща с посланика на САЩ в Грузия Джон Тефт и лично го предупреждава за разгонването на мирния протест.

През ноември 2010 г. обявява, че напуска грузинската политика, предавайки лидерството в партията на Кахе Сетуридзе. По думите ѝ, тя е взела това решение, тъй като се е убедила, что в Грузия няма демокрация, и опозицията не може да работи в страната.

Победа на президентските избори 2018 г.

[редактиране | редактиране на кода]

От началото на 2018 г. тя е един от основните кандидати за поста Президент на Грузия на изборите, насрочени за 28 октомври 2018 г. Участва в качеството си на независим извънпартиен кандидат, обаче ръководителите на управляващата партия „Грузинска мечта“, включително нейният председател, милиардерът Бидзина Иванишвили, неведнъж признават, че са ѝ оказвали подкрепа, в това число с „партийни активисти и с финанси“[1].

На 28 ноември 2018 г. независимият кандидат Саломе Зурабишвили, поддържана от управляващата партия „Грузинска мечта“, побеждава във втория тур на изборите за Президент на Грузия: съгласно официалните данни, след преброяване на 100% от гласовете на избирателите, тя набира 59,52% (или 1 147 627) от техните гласове. Зурабишвили става първата в историята на страната жена-президент и последният президент, избран с всенародно гласуване.

След победата на изборите Зурабишвили заявява, че се отказва от сътрудничество с Русия[2].

Встъпването в длъжност на избрания президент, съгласно Конституцията на Грузия, става на 16 декември 2018 г.[3].

  • Първият ѝ мъж е Николоз (Коки) Горджестани (Гугушвили), роден в Иран, син на грузинец и украинка[4], понастоящем живее в САЩ. Зурабишвили се запознава с Коки Горджестани в Рим през 1974 г. От този брак се раждат две деца: син Теймураз и дъщеря Кетевани, носещи фамилията на бащата[5][6].
  • Вторият ѝ брак е с бившия съветски дисидент и журналист Жанри Кашия (1939 – 11 март 2012), получил политическо убежище във Франция, а впоследствие продължил кариерата си на журналист в независима Грузия[7]. Деца от втория брак няма.

Братовчедката на Зурабишвили Елен Карер-д’Анкос, по баща Зурабишвили, е постоянен секретар на Френската академия на науките.

  1. Грузинская мечта может стать французской // kommersant.ru
  2. Новый президент Грузии заявила об отказе от сотрудничества с Россией // gazeta.ru, 30 ноември 2018
  3. Саломе Зурабишвили официально вступила в должность президента Грузии // interfax.ru. Интерфакс, 16 декември 2018. Посетен на 16 декември 2018. (на руски)
  4. Что общего у нового президента Грузии с Францией и как она относится к Путину // Ведомости
  5. Бывший муж Саломе Зурабишвили: Наши дети помогают Грузии идти к демократии, архив на оригинала от 22 април 2019, https://web.archive.org/web/20190422191156/https://www.newsgeorgia.ge/byvshij-muzh-salome-zurabishvili-nashi-deti-pomogayut-gruzii-idti-k-demokratii/, посетен на 22 април 2019 
  6. Бывший муж Саломе Зурабишвили: Наши дети помогают Грузии идти к демократии – Новости-Грузия | Новости Грузии // Новости Грузии. 27 ноември 2018. Архивиран от оригинала. Посетен на 1 декември 2018. (на руски)
  7. Круче, чем в фильмах: сумасшедшие истории любви кандидатов в президенты Грузии // sputnik-georgia.ru. 28 ноември 2018. Посетен на 1 декември 2018.
  8. Кавказ Мемо, архив на оригинала от 10 април 2009, https://web.archive.org/web/20090410030724/http://www.kavkaz-uzel.ru/persontext/person/id/791197.html, посетен на 26 май 2017 
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Зурабишвили, Саломе Левановна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​