Ираклиева династия
Ираклиевата династия (на гръцки: Δυναστεία του Ηρακλείου) е владетелска династия във Византия, чиито представители управляват империята в периода 610 – 695 г. и 705 – 711 г. Изгряват на политическата сцена като управители на Картагенския и Равенския екзархат.[1]
Първият член на династията вероятно е произлизащият от Армения военачалник Ираклий Старши, баща на император Ираклий и екзарх на Картаген, който по-късно детронира узурпатора Фока.[2]
Последният представител на династията - Тиберий, който е син и престолонаследник на Юстиниан II, е убит едва шестгодишен, през 711 г.
Членове на династията
[редактиране | редактиране на кода]- Ираклий (610 – 641)
- Константин III (641)
- Ираклеон (641)
- Констант II (641 – 668)
- Константин IV Погонат (668 – 685)
- Юстиниан II Ринотмет (685 – 695, 705 – 711)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John F. Haldon: The Empire That Would Not Die. The Paradox of Eastern Roman Survival, 640 – 740. Harvard University Press, Cambridge (Massachusetts) 2016.
- ↑ FAMILY of EMPEROR HERAKLEIOS 610-711 // Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 2 августа 2016. (на английски)