Индже войвода

Тази статия е за хайдутина. За селото вижте Индже войвода (село).

---

Индже войвода
български хайдутин
Роден	1755 г. Османска империя
Починал	1821 г. Скулен, Княжество Молдова

Стоян, наречен Индже войвода, и Стоян Волентир е един от най-прославените български хайдути.

Спорове за родното място

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Съществуват и фолклорни предания, че е от Сливен. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 – 2011) Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост.

Биография

Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.

Според фолклора

Според фолклора дружината му действала в широк ареал от Котел и Жеравна до Странджа. Изворите обаче не потвърждават, че Индже е бил чак такава централна фигура. Името му не фигурира сред списъка със 150 крупни османски главатари, регистрирани от османската документация в края на 18 и началото на 19 век. Съществува предание, че през 1810 Индже взима участие в така нар. Странджанска буна, с цел освобождение на България.

Исторически факти

През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи. Последният завзема Лозенград и околностите му с армия от 500-600 конници, сред която са и Индже и хората му. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.Историците определят като недостоверно фолклорното предание за участието му в т.нар Странджанска буна, чиито замисъл бил извоюването на автономия за българите. Около преданията за т.нар. Странджанска буна има множество исторически неточности (например че основни участници в нея не са кърджалийските главатари, а янинът Али Молла Исаоуглу; годината не е 1810, а 1803; факийското предание на Балчо Нейков най-вероятно отразява участие на странджански българи в Гръцката завера (1821-1828) и пр.)

Все пак колкото и неточни да са преданията, то Индже воевода наистина претърпява катарзис. През 1806 г.се отказва от кърджалийските набези и емигрира в Молдова. Тук става арнаутин в гвардията на молдовските князе През 1821 постъпва в армията на Александър Ипсиланти. Взема участие във въстатнието като хилядник, подпомаган от Кара Кольо. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Първоначалният замисъл е Ипсиланти да подпомогне Гръцкото въстание (1821-1829). Скоро между Испиланти и румънският воевода Теодор Владимеруску избухват разногласия. В същото време турският аскер нахлува в Тракия и хетеристката армия трябва да се спасява с бягство в Трансилвания. Индже избира геройската смърт пред бягството Той загива на 17 юни в 1821 в битката при Скулени (Секулени), при р. Прут.Прут

Семейство

В Молдова се жени за жена на име Екатерина и има дъщеря от нея

Памет

На Индже войвода е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Илинден“ в София (Карта).

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.

В литературата

• Повестта „Кърджалията“ на А.С. Пушкин, 1834 г.
• Разказът „Индже“ на Йордан Йовков, 1926 г.
• Романът „Индже Войвода“ на Константин Петканов, 1935 г.
• Сборникът „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов
• Сборникът „Народни песни за Индже войвода“, съставен от Милю Петров
• Стихотворението „Индже“ на Петя Дубарова
• Повестта „Индже“ от Ема Йончева
• „Индже еничарина“ от Денис Гийо

В театъра

• Театралната постановка "Как Инджето не стана цар", по текст и под постановката на проф. Пламен Марков, 2018 г.

Бележки

Цитирани източници

• Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008. ISBN 978-954-491-452-3.

Външни препратки

• Панайот Маджаров, „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, глава от книгата „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2001
• Мая Горчева, „Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература“, Литературен клуб, електронна публикация на 6 април 2005 г.
• Костадин Аршинков, „Златото на Индже взе ума на трима иманяри“, в. „Стандарт“, 3 юли 2004
• Пламен Павлов, „Заплакала е гората...“ (Познатият и непознат Индже войвода) Архив на оригинала от 2013-01-23 в Wayback Machine., Pogled.info, 27 декември 2012
• Милю Петров, „Истината за Индже войвода“, в. „168 часа“, 16 октомври 2016