Илка Зафирова
| Илка Зафирова | |
| българска актриса | |
 На 22 декември 2010 в Народния театър | |
| Родена | |
|---|---|
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1965 – 2021 |
| Семейство | |
| Съпруг | Оскар Кристанов Развод |
| Уебсайт | |
| Илка Зафирова в Общомедия | |
Илка Зафирова е българска театрална и кино актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално е студентка в Софийския университет със специалност „Френска филология“, но след като осъзнава любовта си към театъра напуска университета. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш през 1966 година и още същата година постъпва в Драматичния театър във Велико Търново.
Между 1968 – 1969 година е в трупата на пловдивския драматичен театър. На два пъти, през 1970 – 1971 година и през 1974 – 1975 година играе и в Драматичен театър – Пазарджик. След 1977 година се установява в Театър „София“. През 1990 г. напуска театъра и се премества, заедно с останалите артисти, недоволни от ръководството на Театър „София“, в новосформирания Малък градски театър „Зад канала“.[1]
Играе и на сцената на Театър 199 в постановките „Един час преди полунощ“ от Властимил Шубрт, режисьор Христо Кръчмаров; „Дъждът“ от Борис Априлов, режисьор Иван Ничев; „Кристали“ от Лада Галина, режисьор Георги Аврамов; „Шърли Валънтайн“ от Уили Ръсел, режисьор Тодор Колев; „Майсторски клас“ от Терънс Макнали, режисьор Илка Зафирова и приятели; Шарлота в „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов; Нел в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, режисьор Лилия Абаджиева; „Госпожа Клайн“ от Никълъс Райт, режисьор Стилиян Петров (награда „Аскеер“ 2015 за водеща женска роля).
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.
Успоредно с това участва с роли и в киното, общо в 22 филма, сред които „Вълчицата“ и „Немирната птица любов“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Дами канят“, „Вампири, таласъми“ и „Бяла магия“ на Иван Андонов, и „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев.
Член на САБ (1966) и „Клуб за демокрация“ (1989).
Озвучава госпожица Финстър в синхронния дублаж на анимационния сериал „Голямото междучасие“ и филма „Ваканцията: Строго забранена“.
Омъжена е за Оскар Кристанов, кинорежисьор, но се развеждат. Нейна дъщеря е преводачката Неда Кристанова, от която има и внучка.[2]
През април 2021 година в интервю за БНР Зафирова споменава, че се е оттеглила от сцената.[3]
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Юстинианова монета“ - селянка
- „Лодка в гората“
- „Свекърва“
- „Шърли Валънтайн“ - Шърли Валънтайн
- „Дама Пика“
- „Човекоядката“ (Иван Радоев) – Йота
- „Доходно място“ (Александър Островски) – Юлия
- „Кълбовидна мълния“
- „Таралеж“
- „Татко Юбо“ – майка Юбо
- „Госпожа Клайн“ (Никълъс Райт) – госпожа Клайн
- „Есенна соната“ (Ингмар Бергман) – Шарлота
- „Всяка есенна вечер“ (дебютът и в Студентския театър)
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Големанов“ (2006) (Ст. Л. Костов)
- „Каквото Господ не е помислял“ (1990) (П. Ю. Тодоров)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1985) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
- „Червено и кафяво“ (1982) (Иван Радоев)
- „Сократ“ (1980) (Едвард Радзински)
- „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)
- „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
- „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Яростта
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Значка на София По случай Празника на София на 17 награда на Столичния общински съвет награди за ярки постижения в изкуството (София, 2016)
- „Златно перо“ (София, 2016)
- Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за Изключителен творчески принос към българския театър“, (София, 2016)
- Аскеер за водеща женска роля в пиесата „Госпожа Клайн“ (София, 2015)
- I награда за ролята и на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2013)
- Аскеер за водеща женска роля- Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ (София, 2013)
- Гран при за ролята и в „Оскар и розовата дама“ на Международния фестивал на моноспектаклите (Габрово, 2006)
- Наградата за главна женска роля за моноспектакъла „Оскар и розовата дама“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2006)
- Аскеер за поддържаща женска роля за Райна в „Без кожа“ (София, 2003)
- Наградата за женска роля за Божана в „Пансион“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 1997)
- Аскеер за главна женска роля на Костанда в пиесата „Свекърва“ (София, 1996)
- Награда за женска роля на САБ за (Шърли Валънтайн) от пиесата „Шърли Валънтайн“ (София, 1995).
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| ? | Василики | |||
| 2019 | Урсус (Ursus) |
Украйна/Грузия/Германия/България | Ванга | |
| 2019 | Доза щастие | България/Великобритания | Герджикова, лекарка | |
| 2019 | Когато вятърът задуха | Магда | ||
| 2016 | Капия | майката | ||
| 2013 | Даровете на влъхвите | старата продавачка | ||
| 2011 | Добрият съсед | жената | ||
| 2010 | Сбогом, мамо (Goodbye Mama) |
Италия/България | Кира | |
| 2010–2011 | Стъклен дом (тв сериал) |
64 | Магдалена Атанасова, майка на Христо и Чарли (в 12 серии) | |
| 2010 | Аварийно кацане (тв) | розовата вдовица | ||
| 2009 | Три сестри и Андрей | България/Германия | ||
| 2008 | Птици божии | |||
| 2007 | Летете с Росинант | България/Сърбия/Австрия | врачката | |
| 2004 | Стъклени очи (Occhi di cristallo) |
Италия/Испания/Великобритания/България | ||
| 2004 | Спартак (Spartacus) |
2 | САЩ/България | старата жена |
| 2000 | Пансион за кучета | Божана Граматикова, наричана още „Божана Божествената“ | ||
| 1997 | Василики (Vasiliki) |
Гърция/Кипър/Австрия | Елисавет | |
| 1993 | Росита, моля (Rosita, please!) |
Испания | Мари Жо | |
| 1993 | Cycle Simenon | 5 | Франция | (в IV серия: Les gens d'en face) |
| 1993 | Фатална нежност | |||
| ? | Хората отсреща | |||
| 1992 | Вампири, таласъми... | Ванда | ||
| 1991 | Тони | госпожа Ризова, учителката | ||
| 1990 | Немирната птица любов | актрисата Илка Зафирова | ||
| 1987 | Мечтатели | съдържателката на бара | ||
| 1983 | Черно-бяло (тв) | Ива | ||
| 1982 | Голямата любов на Д. Л. (тв) | съдия Надежда Захариева Лукова, съпруга на Луков | ||
| 1982 | Бяла магия | Герова | ||
| 1982 | Рицарят на бялата дама (тв сериал) |
3 | Комитова | |
| 1981 | Масово чудо | |||
| 1980 | Дами канят | Станчева | ||
| 1978 | Чуй петела | френската лавкаджийка | ||
| 1978 | Утрото е неповторимо | Радка | ||
| 1978 | Всички и никой | циганката конекрадка | ||
| 1977 | Четвъртото измерение (тв сериал) |
5 | Гертруда | |
| 1976 | Светъл пример (тв) | войствената учителка | ||
| 1975 | Буна | Лефтера | ||
| 1974 | Откъде се знаем? | съпругата на войника | ||
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | ||
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) |
10 | Тодорка (в VIII серия) | |
| 1968 | Бялата стая | медицинската сестра | ||
| 1967 | Ако не иде влак | Ванчето | ||
| 1967 | В края на лятото | Мария | ||
| 1965 | Вълчицата | Ана Чикирова – Вълчицата | ||
| 1965 | Дрямка |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Театър, голямата ми любов, интервю с Илка Зафирова // kultura.bg, 17 март 2016 г. Посетен на 18 април 2016.
- ↑ Майсторски клас с Илка Зафирова, vesti.bg, 7 февруари 2000 г.
- ↑ Илка Зафирова на 80: Не съжалявам за нищо, БНР, 8 април 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Биография на Илка Зафирова Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., на сайта на МГТ „Зад канала“
- Филмография на Илка Зафирова в bgmovies.info
- Актрисата Илка Зафирова пред „Черно море“, бр. 1013, 3 май 2001
- ((en)) Илка Зафирова в
Internet Movie Database - ((ru)) Илка Зафирова в КиноПоиск
- ((ru)) Илка Зафирова в Кино-Театр
|
