Илия Стоянов (минералог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Илия Стоянов.
| Илия Стоянов | |
| български минералог петрограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1920 г.
|
| Учил в | Софийски университет Парижки университет |
| Работил в | Софийски университет |
Илия Стоянов е български минералог и петрограф.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 25 април 1875 г. стар стил в Габрово.[2][4] През 1898 г. завършва естествени науки в Софийския университет и става асистент. В периода 1908 – 1911 г. специализира в Сорбоната в Париж, където защитава докторска дисертация на 26 април 1912 г.[5][2] След завръщането си в България, за кратко е учител в Габрово. През 1920 г. е избран за доцент. Умира на 17 февруари 1920 г.[1]
Научни трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на научните трудове:
- Нови серпентинови находища в България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество 18 (67). 1906-1907. с. 695-732. Посетен на 25 юли 2024.
- Спомен за асистента Петър Андреев // Годишник на Софийския университет. Официален дял; Annuaire de l'Universite de Sofia. Partie officielle 10-11. 1915. с. 147- 154.
- Stoyanoff, Ilia. Etude minéralogique et chimique des roches éruptives de la montagne de Lozen en Bulgarie. Paris, Protat Frères, 1912.
- Метаморфизмът на андезитите в Лозенската планина // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 2; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 2 8-9. 1914. с. 1-138.
- Фелдшпатите от няколко фелдшпатови находища в България (хабилитационен труд) // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 2; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 2 10-11. 1915. с. 1-125. Посетен на 25 юли 2024.
- Класификация на някои български еруптивни скали според химическия им състав и представяне на последния чрез диаграма“ // Годишник на Софийския университет. Физико-математически факултет. Книга 1; Annuaire de l'Universite de Sofia. Faculte Physico-mathematique. Livre 1 12. 1916. с. 1-179. Посетен на 25 юли 2024.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4264.
- ↑ а б в Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 371-372.
- ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 32-37.
- ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 9. Посетен на 31 юли 2024.
- ↑ Stoyanoff, Ilia. Etude minéralogique et chimique des roches éruptives de la montagne de Lozen en Bulgarie. Paris, Protat Frères, 1912.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. Посетен на 23 юли 2024.
- Жалов, Алексей. Алманах на българската спелеология. София, Българска федерация по спелеология, 2009. ISBN 978-954-8827-06-5. с. 39. Посетен на 31 юли 2024.
Тази статия, свързана с Габрово, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
