Илия Пеев
| Илия Пеев | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Илия Цветков Пеев (изписване до 1945 година: Илия Цвѣтковъ Пѣевъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Пеев е роден в 1878 година[2] в костурското село Дреновени, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1900 година влиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и се сражава на няколко места. Участва в сражението над Пожарско, в което загиват Манол Розов и Ставри Лясков.[1]
През Балканската война се присъединява към Костурската съединена чета на Васил Чекаларов и Иван Попов.[1]
След Първата световна война емигрира в Свободна България. Член е на Илинденската организация.[1]
На 26 февруари 1943 година, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 228.
- ↑ Към 26 февруари 1943 година е на 65 години.
