Илия Аргиров
- Тази статия е за певеца. За революционера със същото име вижте Илия Кърчовалията.
Илия Аргиров | |
български певец | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 2012 г.
|
Музикална кариера | |
Стил | българска народна музика |
Инструменти | вокал |
Глас | тенор |
Активност | от 1950 г. |
Лейбъл | „Балкантон“, „СтефКос Мюзик“, „Гега Ню“ |
Участник в | „Ансамбъл „Гоце Делчев““, „Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Пирин““ |
Илия Аргиров в Общомедия |
Илия Аргиров е изтъкнат български народен певец от Македонската фолклорна област и един от емблемите на тази област.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Аргиров е роден на 19 март 1932 година в град Свети Врач, сега Сандански. Таланта и уменията си наследява от майка си – надарена певица с огромен песенен репертоар[1]. Първите изяви на Илия Аргиров са като самодеен изпълнител на песни от Пиринския край. От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионална сцена. Професионалният му път започва от Военния ансамбъл в София, след това работи към Концертна дирекция. Пее в ансамбъла за македонски песни „Гоце Делчев“, прави първи записи в Радио „София“, участва във фолклорни групи при столичната концертна дирекция. По-късно десетилетия наред Илия Аргиров е солист на ансамбъл „Пирин“[2], от където е добре познат както в родината си така и в чужбина. По време на дългогодишната си кариера има над 200 записани песни[3], 8 самостоятелни албума и многобройни участия в малки плочи и сборни албуми с българска народна музика.
През 2009 г., след 15 години мълчание, на 78-годишна възраст Илия Аргиров записва последния си албум, озаглавен „Моите песни“[4][5].
Илия Аргиров почива в София на 17 ноември 2012 г.[6][7]
Сред популярните песни в изпълнение на Илия Аргиров са „Де гиди луди млади години“, „Убавото Стойне“, „Лиляно моме убава“, „Три години либе“, „Писмо си Яне получи“ и много други[8][9].
Илия Аргиров има двама сина, единият от които е Димитър Аргиров, също народен певец, който продължава традицията и пее народни песни от репертоара на баща си. Димитър е и рок музикант, познат е като първия певец на група „Епизод“[10][11][12].
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни албуми
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- 1969 – „Hародни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 1151)
- 1978 – „Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – ВНА 10260)
- 1981 – „30 години с песните на Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 10776)
- 1985 – „Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 11732)
- 1988 – „Илия Аргиров“ (MC, Балкантон – ВНМС 7246)
- 1994 – „Ой, девойче“ (MC, Старс Рекърдс)
- 1995 – „За тебе пея, майко“ (Бофиров Мюзик)
- 2009 – „Моите песни“ (CD, Double D Music – МК 54625)
- 2014 – „Илия Аргиров. Български фолклорни песни 2“ (CD, Балкантон)
Малки плочи, издадени от Балкантон
[редактиране | редактиране на кода]- 1960 – „Изпълнения на Илия Аргиров, Василка Иванова и Величка Стамболова“ – BHК 2808
- 1960 – „Народни песни в изпълнение на В. Стамболова и Илия Аргиров“ – BHK 2808
- 1962 – „Илия Аргиров. Hародни песни“ – BHK 2632
- 1971 – „Илия Аргиров“/ „Емил Димитров“ – BTK 2983
- 1976 – „Илия Аргиров. Hародни песни“ – ВНМ 5725
- 1976 – „Из репертоара на ДАНПТ Пирин“ – BHK 3262
- 1979 – „Песен за якорудските партизани изпълняват Илия Аргиров и Стоянка Колева“ – BТК 3581
- 1979 – „Изпълнения на Илия Аргиров и Руска Стоименова“ – BHК 3687
- „Из репертоара на ДАНПТ Пирин“ – ВНК 3261
- „Народни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ – BHM 5956
- „Илия Аргиров. Hародни песни“ – ВНМ 5725
- „Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHK 2986
- „Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHK 2987
- „Изпълнения на Илия Аргиров и Василка Иванова“ – BHM 6484
- „Песни от пиринския край“ – BHM 6494
- „Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHM 5902
- „Народни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ – BHM 5908
- „Дуети на солисти при ДАНПТ Пирин“ – BHM 5955
- „Пирински и Петрички народни песни“ – BHM 6491
- „Пирински народни песни“ – BHM 6495
- „Илия Аргиров, солист при ДАНПТ Пирин“ – BHM 5956
- „Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHM 6253
- „ДАНПТ Пирин“ – ВНВ 10223
C ансамбъл „Пирин“
[редактиране | редактиране на кода]- „Народни песни, хора и ръченици“ (LP, Балкантон – ВНА 196)
- 1962 – „Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Пирин““ (LP, Балкантон – ВНА 512)
- 1971 – „Ансамбъл Пирин“ (LP, Балкантон – BHA 1321)
- 1979 – „Жива като земята“ (LP, Балкантон – BHA 10352)
- 1979 – „Гласове от Пирина“ (LP, Балкантон – BHA 10353)
- 1979 – „От чистите извори“ (LP, Балкантон – BHA 10351)
- 1984 – „Пирин – Възпев“ (LP, Балкантон – BHA 11394)
- 1987 – „С песните на Кирил Стефанов“ (LP, Балкантон – BHA 11978, ВНА 11979)
- 1988 – „The Voice Of Pirin. Bulgarian National Folk Ensemble“ (LP, Балкантон – ВНА 12782)
Участия в сборни албуми
[редактиране | редактиране на кода]- „Народни песни, хора и ръченици“ (LP, Балкантон/ ДИП Радиопром – 164)
- „HOPO! (Volume II) – Bulgarian – Macedonian folk songs and dances“ (LP, Festival Records, Australia)
- „Песен от събора – Надпяване в Пирин“ (сборник) (LP, Балкантон – 305)
- „Македонски народни песни“ (сборник) (LP, Балкантон – 345)
- „Български народни песни“ (сборник) (LP, Балкантон – BHH 196)
- „Известни изпълнители на народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 10579)
- 1960 – „Bulgarian Folk Songs and Dances“ (LP, Michael Herman: Folk Dancer, USA)
- 1961 – „АНЛ Благоевград. Български народни песни/ Български народни танци и оркестрови мелодии“ (LP, Балкантон – BHA 316)
- 1962 – „Народни песни“ (LP, Балкантон – ВНА 444)
- 1962 – „Популярни български народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 1172)
- 1970 – „Народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 164)
- 1973 – „Популярни народни песни, хора и ръченици (LP, Балкантон – BHA 1738)
- 1974 – „Пеят известни народни изпълнители“ (LP, Балкантон – BHA 1610)
- 1975 – „Пирински народни песни“ (LP, Балкантон – ВНА 1466)
- 1979 – „Панорама на българското музикално творчество. Избрани песни от Кирил Стефанов“ (LP, Балкантон – BHA 1300/441)
- 1982 – „Народни песни и хора. Коста Колев“ (LP, Балкантон – BHA 10822)
- 1985 – „Върхове на българската музикална култура – 3“ (LP, Балкантон – BOA 11141)
- 1986 – „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ (LP, Балкантон – BHA 11875)
- 1986 – „Александър Кокарешков. Пирински песни“ (LP, Балкантон – BHA 11786/7)
- 1992 – „Балкантон представя магията на българския музикален фолклор“ (LP, Балкантон – BHA 12775)
- 1998 – „Bulgarian Folk Dances, Vol. 2“ (CD, Балкантон)
- 2000 – „The Magic of Bulgarian Folk Music, Vol.1“ (CD, Балкантон – 060062)
- 2000 – „The Pirin Folk Company with its soloists – Folk bouqet: Pirin pearls“ (CD, Балкантон)
- 2002 – „Македонски песни“ (CD, Балкантон – 060236)
- 2004 – „Гласовете на България – 2 част“ (CD, Стефкос Мюзик)
- 2004 – „Легенди от България“ (CD, Maksi Sound – MK 169191)
- 2005 – „Стефан Кънев. Ой, девойче“ (CD, Gega New – GD 298)
- 2007 – „The best Bulgarian and Macedonian traditional folk songs“ (CD, Старс Рекъдс)
- 2008 – „Коста Колев. Българско фолклорно наследство“ (CD, Gega New – GD 317)
- 2010 – „Pirin Folk Songs“ (CD, Gega New)
- 2010 – „Folk Bouquet. Pirin Pearls“ – The Pirin Folk Company (CD, Балкантон)
- 2012 – „Portrait of the Composer Alexandar Kokareshkov“ (CD, Българско национално радио)
- 2012 – „Golden Treasure: Folk Songs arranged by Bulgarian Composers, Vol. 2 (CD, Българско национално радио)
- 2012 – „Шопски народни песни Част 3“ (CD, Българско национално радио)
Участия като гостуващ певец
[редактиране | редактиране на кода]- 1999 – „Македонски фолклорни напеви“ – съвместно с Любен и Весела Божкови (Унисон)
- 2009 – „Песните на баща ми“ – участие в албума на Димитър Аргиров (CD, Double D Music, МК 54280)
- 2016 – „Песните на нашите деца“ – участие в албума на Димитър Аргиров (CD, Double D Music)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- В памет на Илия Аргиров, в. „Дума“, 26 февруари 2016 г.
- Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората. Беше емблема на македонската песен, „Ретро бг“, автор: Меги Димчева, 5 март 2016 г.
- „Илия Аргиров – дебют на 78 години“ – статия в сайта вести.бг
- За първи път компакт диск на Илия Аргиров - статия във vPlovdiv.com
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Антология на българските фолклорни изпълнители, Том 1“, автор: Тодор Бакалов, УИ „Св. Климент Охридски“ (София), 2007 г. ISBN 9786540726526
- „Светът, покорен от ансамбъл Пирин“, автор: Слави Аврамов, РИК „Ирин-Пирин“ (Благоевград), 2007 г. ISBN 978-954-91765-5-1
- „50 години ансамбъл Пирин – Благоевград“, автори: Петър Петров, Мими Жингова и Елза Кресничка, издателство: „Шевица“ ЕООД (Благоевград), 2004 г. ISBN 954-9413-01-2
- „55 години ансамбъл Пирин“ (албум), текстове: Албена Георгиева-Ангелова, издателство: „Шевица“ ЕООД (Благоевград), 2009 г. ISBN 978-954-9413-05-2
- „Вечност от мигове“, автор: Александър Кокарешков, издателство: БОН (Благоевград), 2002 г. ISBN 954-91138-6-8
- „Любими народни изпълнители от цяла България“, автор: Николай Чапански, издателство: „Милениум“ (София), 2010 г. ISBN 9789545150609
- „Кой кой е в българската народна музика“, автор: Николай Чапански, издателство: ИК „Хоризонт прес“ ЕООД (Пловдив), 2013 г. ISBN 9789549277814
- „Ансамбъл Пирин – стъпки към върха“, автор: Костадин Руйчев, издателство: РИК „Ирин-Пирин“ (Благоевград), 2010 г.
- „Майстори на народната музика“, автор: Тодор Бакалов, издателство: „Музика“ (София), 1989 г. ISBN 954-405-010-8
- „Песните на моя народ“, автор: Борислав Геронтиев, издателство: УИ „Св. Климент Охридски“ (София), 2003 г. ISBN 954-07-1835-X
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илия Аргиров – биография // signal.bg. Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората // bgnow.eu. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Сладкогласният певец Илия Аргиров изпя над 200 македонски бисера // blitz.bg. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Илия Аргиров – дебют на 78 години // vesti.bg. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ За първи път компакт диск на Илия Аргиров // vplovdiv.com. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Народният певец Илия Аргиров почина // trud.bg. Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Замлъкна вълшебният глас на Илия Аргиров // bnr.bg. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ В памет на Илия Аргиров // Вестник „Дума“. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората // bgnow.eu. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Български фолклор и тежък рок. Заедно! // fortisimo.eu. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Илия Аргиров отгледа рок певец // Вестник „Стандарт“. Архивиран от оригинала на 2013-06-30. Посетен на 21.03.2016.
- ↑ Песните на Илия Аргиров подновени от сина му // signal.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 21.03.2016.