Ансамбъл „Гоце Делчев“
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гоце Делчев.
Ансамбъл „Гоце Делчев“ | |
Информация | |
---|---|
От | България |
Създаване | 1945г. |
Стил | Българска народна музика |
Инструменти | тамбура, тъпан, китара, бас китара, акордеон, тарамбука, кавал, кларинет |
Продуцент | Асен Павлов |
Ансамбъл „Гоце Делчев“ в Общомедия |
Ансамбъл „Гоце Делчев“ е фолклорен ансамбъл за песни и танци в София, България.
Той е сред първите ансамбли за народни песни и танци в страната. Основан е от български бежанци от Егейска и Вардарска Македония по инициатива на композитора Димитър Динев през 1945 година. Носи името на Гоце Делчев – известния български революционер от Кукуш.
Сред художествените ръководители на ансамбъла са Иван Павлов, Димитър Динев, Любен Тачев, Димитър Манов и Александър Занев. В годините доказани имена в бъгарската фолклорна музика като Никола Ваклинов и Марек Дяков, създават музика за ансамбъла и работят активно с певци и музиканти. Понастоящем главен художествен ръководител и хореограф на ансамбъла е Асен Павлов, а диригент на вокалния хор и оркестър е Даниел Иванов. Репетитори на танцовия състав - Чавдар Денков и Соня Найденова-Денкова. Директор на ансамбъла до 2019 г. е Маргарита Недкова, която почива след дълго боледуване. Понастоящем длъжността е заета от Владимир Митов.
Като солист и филолог в ансамбъла работи народната певица Любка Рондова[1]. Солисти на ансамбъла са също Илия Аргиров, Димитър Аргиров, Благовест Бичаков, Ивайло Димитров, Васил Вълканов, Румен Малинов и др.
Ансамбълът има множество турнета и участия зад гърба си като по този начин съхранява, предава и представя фолклора ни в страната и извън нея. Участва в много фестивали, конкурси и същевременно печели заслужени награди. Ансамбълът представя българския фолклор пред многобройна публика във Франция, Италия, Гърция, Северна Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Турция, Словакия, Унгария, Португалия, Дубай, Индия, Англия, Франция, Белгия и др. Като по този начин допринася за развитието на българския фолклор и неговото разпрстранение. Певиците и певците от ансамбъла успяват да пленят всеки, успял да чуе златните им гласове под съпровода на талантливите музиканти на фона на вихрещите се танцьори и танцьорки.
На всеки пет години ансамбълът чества своята годишнина в Зала 1 на НДК, с пищен концерт-спектакъл и разпродадени билети.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ансамбъл за македонски народни песни и танци "Гоце Делчев" е самодеен ансамбъл към Съюза на Македонските културно-просветни дружества в България. Създаден е през 1945г. в София първоначално като говорещ хор, който впоследствие се превръща в смесен четригласен. Успоредно с него се създава театрален състав и женска вокална група, която по-късно се оформа като ансамбъл за народни песни и танци със съпровод на тамбурашки оркестър. Главен художествен ръководител от 1945г. до 1964г. е Димитър Динев, диригент на орекстъра е Иван Павлов, а ръководител на танцовата група Милан Стаменов. В репертоара са застъпени най-вече македонски народни песни от градския фолклор и обработка на македонски и други народни танци. Ансамбълът концертира с голям успех навред из страната.
Репертоар
[редактиране | редактиране на кода]Танцов репертоар
[редактиране | редактиране на кода]Ансамбъл „Гоце Делчев“ има богат репертоар от македонски танци, но не пропуска и останалите фолклорни области.
- „Танцова сюита Пирина“
- „Игри край Струма“ – Д. Манов
- „Свирец-игралец“
- „Северняшки танц“ – А. Павлов
- „Копаница“ – К. Харалампиев
- „Шопска сюита“ – Д. Манов
- „Бистришки“ – А. Павлов
- „Край вардаро“ – А. Павлов
- „Домакине и Ранила мома“ – А. Павлов
- „Димитрия“ – А. Павлов
- „Не си го продавай Кольо“ – А. Павлов
- „Северняци-веселяци“ – А. Павлов
- „Кукери“ – А. Павлов
- „Камерен шопски“ – А. Павлов
- „Шиници“ – А. Павлов
- „Женско шопско“
- „Пирински моми“
- „Мъжко хоро“ – А. Павлов
- „Дафино вино“ – А. Павлов
- „Трио Гайди“ – А. Павлов
- „Русалии“ – А. Павлов
- „Девойко мари хубава“ – А. Павлов
Певчески репертоар
[редактиране | редактиране на кода]Вокалната група и оркестъра към нея има богат репертоар от над 50 песни, някои от които съпровождат танците.
- Песен за Марко Лерински
- Песен за Постол войвода
- Не дигай се, Софче
- На сърце ми лежи, мила мамо
- Македонско девойче
- Песен за Андон Калчев
- Домакине (с танц)
- Ранила мома (с танц)
- Седнах да вечерам
- Кажи, Васке Евдова
- Фросино, моме убаво
- Невено, момци вейнат по тебе
- Доне, мамино
- Седи моме на одрето
- Слушай как шумат шумите
- Море, сокол пие
- Море пиле, славей пиле
- Пиринско пиле
- Димитрия (с танц)
- Не си го продавай, Кольо... (с танц)
- Смиляна ми се армаса
- Елено, керко
- Коледна песен
- На първи януари
- Мара бере киселец
- Се качило моме на яболче
- Кате, лично девойче
- Пуста да е войната Балканска
- Над мене гарван чер лети
- Кога се зора зазори,
- Спря, утихна вече боя
- Далеч от роден край,
- Ой ти, пиле, крилато
- Низ българско кръв се лее
- Далеч от роден край
- Кажи, Цвето, дека спиеш
- Песен за Менча Кърничева
- Песен за Мара Бунева
- Нещо ке те питам, бабо
- Песен за Васил Чекаларов
- Песен за капетан Бърдаров
- Гордей се, майко Българио
- На Дунав съм било
- Химн на черковните борби
- Песен за андартина Яни Пецула
- Огън го гори Брезово
- Песен за Воденския революционен окръг
- Песен за войводата Христоман Кочев
- Песен за Петър Юруков
- Песен за Христо Узунов
- Битката на Ножот
- Песен за смъртта на Иван Алябака
- Песен за Пенчо войвода
- Песен за Парашкев Цветков
- Последното сражение в Смилево
- Песен за смъртта на Лазар Поптрайков
- Прилепска възрожденска песен
- Песен за Васил Левски
- Песен за разбойника Джемо и Мицо войвода
- Песен за Методи Патчев
- Песен за Валандовската афера
- Песен за Максим Ненов
- Се по свърши Сербез Донка
Контакти
[редактиране | редактиране на кода]Адрес: ул. „Пиротска“ № 5, 1000 София (Македонски научен институт; ВМРО). Тел: 0887 525 072. Имейл: gocedelchev-sofia@abv.bg
Facebook: Ансамбъл "Гоце Делчев" / Ensemble "Goce Delchev" Instagram: ensemblegocedelchev
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биография на Любка Рондова – официален сайт