Изгубеното десетилетие

Част от серията статии за
История на Япония
Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.)
Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.)
Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.)
Ямато (250 – 710 г.)
Кофун (250 – 538 г.) Асука (538 – 710 г.)
Нара (710 – 794 г.)
Хейан (794 – 1185 г.)
Камакура (1185 – 1333 г.)
Реставрация Кенму (1333 – 1336 г.)
Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.)
Нанбоку-чо (1336 – 1392 г.) Сенгоку (1467 – 1573 г.)
Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.)
Нанбански търговски период
Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.)
Бакумацу
Мейджи (1868 – 1912 г.)
Реставрация Мейджи
Тайшо (1912 – 1926 г.)
Първа световна война
Шова (1926 – 1989 г.)
Японски милитаризъм Втора световна война Тихоокеанска война Следокупационен период
Хейсей (1989 – настояще)
Изгубеното десетилетие
Тематични
Японска империя Икономическа история на Япония Военна история на Япония История на японското корабоплаване

Изгубеното десетилетие (на японски: 失われた十年, Ushinawareta Jūnen) е период на икономическа стагнация в Япония от 1991 до 2001 г., причинен от спукването на японския финансов балон в края на 1991 г.

От 1991 до 2003 г. японската икономика (БВП) нараства само с по 1,14% годишно – много по-бавно спрямо останалите индустриализирани държави.

Понятието първоначално се отнася за годините от 1991 до 2001 г., но по-късно е разширено, обхващайки и годините до 2010 г. Поради тази причина, в днешно време често се говори за Изгубените 20 години (на японски: 失われた二十年, Ushinawareta Nijūnen). Сериозно засягайки цялата икономика на Япония от 1995 до 2007 г., БВП на страната спада от 5,33 трилиона долара до 4,36 трилиона долара в номинално отношение, а реалната заплата спада с около 5%, докато държавата търпи стагнация при нивата на цените. И докато съществуват спорове относно мащаба на японските спънки, икономическото въздействие на Изгубеното десетилетие е ясно видимо, а японските политици продължават да се борят с последиците от него.

Причини

Изгубеното десетилетие на Япония в основата си е причинено от спекулациите по време на бум. Рекордно ниските лихви захранват спекулациите на пазара за недвижими имоти и стоки, които поскъпват много през 1980-те години. Оценките на имотите и публичните компании се утрояват и стигат до момент, в който площ от три квадратни метра близо до Токийския императорски дворец е се продава за 600 000 долара.

След като осъзнава, че балонът вече не може да бъде удържан, японското министерство на финансите вдига лихвите в опит да намали спекулациите. Този ход бързо довежда до срив на фондовия пазар, защото кредитополучателите не успяват да изплащат многото си дългове, които дотогава са се крепили на спекулативните активи. В крайна сметка, тези проблеми се проявяват под формата на банкова криза, довела до няколко правителствени спасителни пакета.

Криза

След първоначалния икономически шок, икономиката на Япония изпада в т.нар. Изгубено десетилетие, при което икономическият растеж спира през следващите десет години. Страната търпи много малък икономически растеж и дефлация, а японските стокови борси са сринати. Пазарът на имотите така и не се възстановява до нивата си отпреди икономическия бум.

Някои икономисти хвърлят вината за Изгубеното десетилетие върху потребителите и компаниите, които са пестили твърде много и са накарали икономиката да забави своя ход. Според други, истинският виновник за упадъка е застаряващото население на страната или паричната ѝ политика (или и двете). В частност, бавният отговор на Банката на Япония за намеса на пазара е възможно да е изострил проблема. В действителност, много от тези фактори е вероятно да са допринесли за стагнацията.

След кризата много японски граждани започват да пестят много и да харчат по-малко, което оказва отрицателно влияние върху съвкупното търсене. Това води до дефлация, която от своя страна допълнително мотивира потребители да пестят парите си, като така се навлиза в дефлационна спирала.