Изгрев (област Ямбол)
Облик
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изгрев.
Изгрев | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 534 души[1] (15 март 2024 г.) 22,5 души/km² |
Землище | 23,8 km² |
Надм. височина | 139 m |
Пощ. код | 8717 |
Тел. код | 047201 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 32576 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП – Обединена левица, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023) |
Кметство – кмет | Изгрев Сашо Ангелов (ДПС) |
Изгрев в Общомедия |
Ѝзгрев е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 4 km на запад от общинския център Елхово и на 43 km южно от областния център Ямбол. Изгрев е най-близкото село до град Елхово и третото по население в общината. Разположено е на пътя Елхово – Голям манастир – Скалица. Съседното село на 5,5 км на северозапад е Пчела. Релефът на село Изгрев е равнинен. Най-близкото полупланинско възвишение е на 20 km северозападно – Градище (600 m) от Манастирските възвишения.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 14 август 1934 година името на селото е Хасан беглии.[2]
В близкото минало в селото е имало основно училище, което след 1989 г. е закрито и сега не функционира.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда всяка година на 6 май – Гергьовден.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Изгрев
- Милю Н. Арнаудов – македоно-одрински опълченец, 42-годишен, бакалин, 3 рота на 4 битолска дружина, убит на 8 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]
- Стефан Николов (1942 – 2012), български офицер, генерал-майор
- Живяли в Изгрев
- Христо Анастасов – поет, стихосбирка „Глътка пелин за двама“, 1993 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Н. и П.Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1978-1987, София 1989, с. 130.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
|
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.