Направо към съдържанието

Изабела дьо Вилардуен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изабела дьо Вилардуен
Isabelle de Villehardouin
княгиня на Ахая и Мореа
Родена
1263 г.
Починала
1312 г. (49 г.)
Управление
Период1289 – 1307;
с Флоренц от Хегенау
(1289 – 1297);
с Филип I Савойски-Ахая
(1301 – 1307)
ПредшественикШарл II Анжуйски
НаследникФилип I Анжуйски
Други титликралица на Сардиния;
титулярна херцогиня на Торес (1271 – 1277);
титулярна кралица на Солун (1274 –1277);
господарка на Пиемонт (1301 – 1312)
Герб
Семейство
РодВилардуен по рождение
Сицилиански Анжуйци, Авени и Савоя-Ахая по брак
БащаГийом II дьо Вилардуен
МайкаАнна Комнина Дукина
Братя/сестриМаргарита дьо Вилардуен
СъпругФилип Анжуйски
Флоренц д'Ено
Филип I Савойски-Ахая
ДецаМатилда д'Ено
Мария Савойска-Ахая
Алиса Савойска-Ахая
Маргарита Савойска-Ахая
Изабела дьо Вилардуен в Общомедия

Изабела дьо Вилардуен (на италиански: Isabella di Villehardouin, на френски: Isabelle de Villehardouin; * ок. 1260/1263, † 23 януари 1312, Графство Холандия[1]) е княгиня на Ахая и на Мореа (1289 – 1307), кралица консорт на Сардиния, титулярна херцогиня на Торес (1271 – 1277), титулярна кралица консорт на Солун (1274 –1277) и господарка на Пиемонт (1301 – 1312).

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Изабела е първородна дъщеря на Гийом II дьо Вилардуен († 1278), княз на Ахая, и на третата му съпруга Анна Комнина Дукина († 1286).[2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Жофроа I дьо Вилардуен и Елизабет дьо Шап, а по майчина – деспотът на Епир Михаил II Комнин[3] и Теодора Петралифина. Има една сестра:

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

През 1259 г. бащата на Изабела Гийом II дьо Вилардуен, след тежко поражение в Пелагонийската битка, е заловен и затворен от войските на византийския император Михаил VIII Палеолог. През 1261 г., след като завладява Константинопол, императорът решава да го освободи в замяна на крепостите в Лакония: Мистра, Мани и Монемвасия,[4] и при условие че, както твърдят гръцки източници, признае себе си за негов васал.[5] В допълнение към това през 1266 г. императорът предлага като годеник на наследницата на княжеството Изабела своя син и наследник Андроник; това обаче среща опозицията на повечето франкски барони и бракът не се осъществява.[6]

Постоянно застрашен от деспота на Мистра, бащата на Изабела се присъединява към Договора от Витербо от май 1267 г. Според него, със съгласието на латинския император Балдуин II – титуляр на Константинопол, Гийом II предава Ахейското княжество на краля на Сицилия Шарл I Анжуйски с клаузата, че може да го задържи за себе си, докато е жив;[7] освен това дъщеря му Изабела трябва да се омъжи за втория му син Филип Анжуйски, който ще наследи Гийом II; при липса на наследници княжеството ще премине към Сицилианските Анжуйци и Шарл I Анжуйски ще трябва да помогне на Гийом II да възстанови загубените в Мореа земи.

Бракът между Изабела и Филип Анжуйски се чества на 28 май 1271 г. в катедралата на Трани и двамата съпрузи отиват да живеят в Кастел дел Ово в Неапол.[8] През 1274 г. Филип Анжуйски получава титлата „крал на Солун“,[1] но между януари и март 1277 г. умира преди тъста си Гийом II, така че със смъртта на последния на 1 май 1278 г., според Договора от Витербо, Шарл I Анжуйски, а не Изабела, става княз на Ахая и управлява Мореа чрез бали и генерален викарий.[9]

След експулсирането му от Сицилия през 1282 г. (Сицилианска вечерня) Шарл I Анжуйски не може да отделя повече време на Мореа.[10] Впоследствие неговите благородници пращат делегация в Неапол, за да се оплачат от прекомерното данъчно облагане от страна на Анжуйците. Оплакванията на бароните на Мореа срещу различните бали продължават. Наследникът на Шарл I Анжуйски – синът му Шарл II Анжуйски решава да послуша съветите на бароните да накара Изабела да се омъжи[11] и да възстанови на нея и на съпруга ѝ властта над Мореа, запазвайки суверенитета си.[10]

Изабела – вдовица на Филип Анжуйски, наречена „Господарка на Мореа“, продължава да живее в Кастел дел Ово в Неапол като държавна пленница. На 10 юли 1289 г. Шарл II Анжуйски ѝ дава баронствата Каритена (в Аркадия) и Боселет.[1]

Междувременно в Кралство Неапол пристига Флоренц д'Ено (Хегенау) – най-малкият брат на графа на Ено и бъдещ граф на Холандия и Зеландия Ян II, и син на графа на Ено Йохан от Авен и на регентката на Графство Холандия Аделхайд Холандска. Той бързо става конетабъл на Неаполитанското кралство.[12] Шарл II Анжуйски одобрява брака между Изабела и Флоренц с клаузата, че ако Флоренц умре без мъжки наследници, Изабела и нейните дъщери ще трябва да искат съгласие за женитба от Шарл II Анжуйски под заплаха от загуба на титлата.[12] Двамата се женят на 16 септември 1289 г.[13] Шарл II им дава титлата на „княз и княгиня на Ахая“ и съпрузите веднага отиват в Мореа.[14] Флоренц гарантира мира с гърците чрез Договора от Кларенца през 1290 г. С мъдрата си и хуманна политика той поддържа мир с византийския управител на Мистра, възстановявайки икономическия просперитет на Мореа. Мирът продължава до 1293 г., когато гърците си връщат Каламата, но Флоренц убеждава новия василевс Андроник II Палеолог, по-отстъпчив от баща си Михаил VIII Палеолог, да му я върне.[15] Той се разболява и умира на 23 януари 1297 г. в Андравида (днешна Гърция). Изабела управлява лично след смъртта му, въпреки че се оттегля в замъка си Неси в Каламата. За свои бали тя назначава през 1297 г. Ричард – граф на Кефалония, а през 1300 г. – Никола дьо Сен Омер.

Изабела е вдовица за втори път и по настояване на папа Бонифаций VIII Шарл II Анжуйски ѝ позволява да се омъжи пак.[10] На 12 февруари 1301 г. тя се омъжва в Рим за 15 г. по-младия от нея Филип I Савойски – господар на Пиемонт, на когото Шарл II Анжуйски дава Ахейското княжество. Според френския историк Самюел Гишенон Филип I е първороден син на господаря на Пиемонт и граф на Мориен Томас III Савойски и неговата съпруга Гуя (Гая) дьо Шалон (Бургундска-Конте).[16]

На 23 февруари 1301 г. Филип I Савойски-Ахая получава инвеститурата на Княз на Ахая от крал Шарл II Анжуйски, представляващ сина си Филип I Анжуйски, княз на Таранто.[17] Веднага след сватбата съпрузите заминават за Пиемонт, тъй като мъжът на Изабела трябва да уреди господарството си, преди да замине за Мореа.[18] Той заминава за Гърция през 1302 г. в опит да завладее цяла Лакония от византийците, но авторитарният му характер го прави непопулярен сред местните благородници. През трите години, прекарани в Мореа, мъжът на Изабела не успява да управлява задоволително.[19] Освен това като господар на Пиемонт той не е съгласен с анжуйската политика на Шарл II Анжуйски. Несъгласието се задълбочава до такава степен, че през 1306 г. Шарл II обявява съпруга ѝ за лишен от права над Ахейското княжество, в предателство и в това, че не го е подкрепил във военната кампания срещу Епир. Изабела е обвинена в това, че не е поискала съгласието на суверена, преди да се ожени за представителя на Савойската династия.

През май 1307 г. Филип I Савойски-Ахая се отказва от неустойчивите си претенции към Ахейското княжество в замяна на отстъпки в Италия, а Изабела се разделя с него и прекарва последните си години в изгнание в Графство Ено – земите на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено. Синът на Шарл II Анжуйски – Филип I Анжуйски, е признат за Княз на Ахая под името Филип II Ахайски. Въпреки това Филип I Савойски-Ахая запазва титлата „Княз на Ахая“ и получава графство Алба в Абруцо.[20] Изабела продължава да се обявява за Княгиня на Ахая и през 1311 г. обявява за своя наследница най-голямата си дъщеря Матилда.

Изабела умира на около 50 г. на 23 януари 1312 г. в Графство Холандия – феод на семейството на втория ѝ съпруг Флоренц д'Ено.[21] Година след смъртта ѝ умира и Филип I от Таранто и дъщеря ѝ от Флоренц – Матилда става княгиня на Ахея.

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Изабела се омъжва три пъти:

1. ∞ 28 май 1271 за Филип Анжуйски (* 1255/1256; † 1 януари 1277, Бари), титулярен крал на Солун, титулярен крал на Сардиния и княз на Ахая, от когото няма деца.[1]

2. ∞ 16 септември 1289 Флоренц д'Ено/Хегенау (* ок. 1255, † 23 януари 1297), княз на Ахая (1289 – 1297), от когото има една дъщеря:

  • Матилда д'Ено (* 29 ноември 1293; † 1331, Антверпен), княгиня на Ахая и на Мореа (1312 –1318); ∞ 1. ок. 1304 за Гиг II дьо ла Рош († 5 октомври 1308), херцог на Атина; 2. 31 юли 1313 за Лудвиг Бургундски (* 1297, † 2 август 1316), титулярен крал на Солун и княз на Ахая; 3. март 1318 в Неапол за Йоан Анжуйски (* 1294; † 1336, Неапол), граф на Гравина (от 1315), херцог на Дуръс (от 1333), княз на Ахая (1318 – 1333), господар на Кралство Албания; анулиран, т. к. не е консумиран (1321); 4. 1322 за Хуг дьо ла Палис, развод поради двуженство.

3. ∞ 12 февруари 1301 Филип I Савойски-Ахая (* 1274 или 1278, Суза; † 23 септември 1334, Пинероло), господар на Пиемонт, княз на Ахая,[22] от когото има две или три дъщери:

  • Мария Савойска-Ахая (* 1301, † сл. 1308 като дете), вероятна, спомената в Europäische Stammtafeln,[23] том II, 191;[22]
  • Маргарита Савойска-Ахая (* 29 януари или февруари 1303, Гърция; † сл. 8 декември 1371), спомената в завещанието на баща ѝ; 1305 преотстъпва правата си над Ахейското княжество на своя полубрат Жак Савойски-Ахая; получава като зестра кастеланства Каритена и Боселет (в днешна Гърция) (24 декември 1303), но ги преотстъпва пр. 1324 за сметка на земя близо до Алба; ∞ 10 юни 1324 за Рено дьо Форез († 1369/1370), господар на Малвал, Рошблен и Сен Жармен Лавал.
  • Алиса Савойска-Ахая († 1368), спомената в завещанието на баща ѝ, чрез брак маркграфиня на Савона; ∞ 1. 14 декември 1325 за Манфредо дел Карето, маркиз на Савона, господар на Новело и Синео 2. 26 септември 1356 за Анселм д'Юртиер, нар. дьо Миолан († сл. 1363), господар на Сент Елен дю Лак.[24]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA 1209 – 1278 (VILLEHARDOUIN) – ISABELLE de Villehardouin
  2. ↑ #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99
  3. ↑ #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 99, бел. 3
  4. ↑ K.M. Setton, I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III, с. 632
  5. ↑ K.M. Setton, I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III, с. 633
  6. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566),с. 125
  7. ↑ Setton, K.M. I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo. Т. III. с. 633 (cap. XVI).
  8. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 130
  9. ↑ K.M. Setton, I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, cap. XVI, vol. III, с. 634
  10. ↑ а б в Setton, K. M. I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo. Т. III. с. 635.
  11. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 169 – 170
  12. ↑ а б (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 170
  13. ↑ #ES Le livre de la conqueste de la princée de la Morée, с. 290
  14. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 171
  15. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 187
  16. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 313
  17. ↑ Samuel Guichenon, Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с.103 – 104
  18. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), с. 196
  19. ↑ K.M. Setton, I latini in Grecia e nell'Egeo, dalla quarta crociata alla fine del medioevo, гл. XVI, vol. III, с. 635
  20. ↑ Samuel Guichenon, Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie.
  21. ↑ (англ.) #ES The Latins in the Levant, a history of Frankish Greece (1204 – 1566), pag 205
  22. ↑ а б (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: PRINCES of ACHAIA, SIGNORI del PIEMONTE – ISABELLE de Villehardouin (PHILIPPE de Savoie)
  23. ↑ Europäische Stammtafeln са сборник с генеалогични таблци на най-влиятелните европейски благороднически семейства.
  24. ↑ (англ.) #ES Histoire des ducs de Bourgogne et des comtes de Forez, doc. 95 ter, pag. 103 – 109
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella di Villehardouin в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Франция“         Портал „Франция“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Изабела_дьо_Вилардуен&oldid=12397961“.