Ида Даниел
Ида Даниел | |
българска режисьорка и поетеса | |
Родена |
12 октомври 1977 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учила в | Нов български университет Софийски университет НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ |
Режисура | |
Активност | 2006 – |
Литература | |
Период | 1996 – |
Жанрове | поезия |
Семейство | |
Баща | Андрей Даниел |
Други роднини | Леон Даниел (дядо) |
Ида Андрей Даниел е съвременна българска театрална режисьорка, поетеса и артистка. Внучка на Леон Даниел.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 12 октомври 1977 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури. От Софийския университет има бакалавърска степен по англицистика и американистика и магистърска степен по режисура за драматичен театър към Нов български университет.
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Получава голямата награда на „Фестивал за поезия, пърформанс и електронна музика – 2000“ (2000 година). Асистент режисьор е на филма „Двуокият“ с режисьор Тодор Динов (анимация) и на спектакъла „Посещението на Старата дама“ (НТ „Иван Вазов“ с реж. Леон Даниел). През 2004 г. участва в „Мобилната академия“ в Берлин в класовете на Щефан Кеги и SUBREAL.
Дебютът ѝ като режисьор е през 2006 г.
- „Всеки човек“ (2006)
- „Какво се случи, след като Нора напусна мъжа си, или опорите на обществото“
- „Никой не знае какво му носи късната вечер“
- „Мъртвата Дагмар или Малката кибритопродавачка“
- „Да изядеш ябълката“, по текстове на Катя Атанасова
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирки
- „Дантелени разни парчета“ (1996)
- „Бавните неща“ (2002)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Капитал: 20 въпроса към Ида Даниел, 5 април 2013
- Жанет45: Ида Даниел
- Емил Христов, Програмата: Дългата разходка с Ида Даниел Архив на оригинала от 2018-09-20 в Wayback Machine., 18 февруари 2010
|