Иглика Василева
| Иглика Василева | |
| българска литературна преводачка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Награди | Христо Г. Данов Стоян Бакърджиев |
Иглика Илиева Василева е една от най-изтъкнатите литературни преводачки в България, известна с над 60 произведения, преведени от английски, сред които епохални заглавия като „Одисей“ на Джеймс Джойс, „Александрийски квартет“ на Лорънс Дърел, „Дни образци“ на Майкъл Кънингам или „Към фара“ на Вирджиния Улф.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в София през 1947 г. в София. Завършва през 1970 г. Софийския държавен университет, специалност английска филология.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носителка на наградата на Съюза на българските преводачи за 1993, 1998 и 2006 година; на награда на Министерство на културата за 1998 г.; на националната награда „Христо Г. Данов“, раздел превод, за 2003 и 2004 г.; на наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел „Литература“, за 2010 г., и на националната награда за художествен превод „Стоян Бакърджиев“ за 2016 г.[1]
Носител е също на наградата за превод на съвременен англоезичен роман „Кръстан Дянков“ за 2008 (за превода ѝ на „Морето“ на Джон Банвил)[2], 2011 (за превода ѝ на две книги – „Дневник на една лоша година“ от Дж. М. Кутси („Жанет 45“) и на „Хомър и Лангли“ от Е. Л. Доктороу)[3][4][5] и 2015 г. (за превода ѝ на „Недосегаемият“ от Джон Банвил)[6][7].
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Промяна“, Лив Улман
- „Споразумението“, Елия Казан
- „Фирмата Гезелшафт“, Норман Луис
- „Острието на бръснача“, Съмърсет Моъм
- „Цветният воал“, Съмърсет Моъм
- „Магьосникът“, Съмърсет Моъм
- „Ашендън и други истории“, Съмърсет Моъм
- Ирландски разкази (сборник)
- Разкази, Анджела Картър
- „Летис и омайниче“, пиеса от Питър Шафър
- „Затворникът от Второ авеню“, пиеса от Нийл Саймън
- Разкази в два тома[8], Мери Лавин
- „Жития на поети“, Е. Л. Доктороу
- „Били Батгейт“, Е. Л. Доктороу
- „Призраци в Ню Йорк“, Е. Л. Доктороу
- „Гордост“, Уилям Уортън
- „Нюйоркска трилогия“, Пол Остър
- „Лунен дворец“, Пол Остър
- „Нощта на оракула“[9], Пол Остър
- „Страстта“, Джанет Уинтърсън
- „Принцът на приливите“, Пат Конрой
- „Блус в лятна нощ“, Пат Конрой
- „Илюстрована енциклопедия на традиционните символи“, Дж. К. Купър
- „Простори на демокрацията“, Уолт Уитман
- „Дни-образци“ и „Събрано“, Уолт Уитман [10]
- „Втората световна война“, том 6, Уинстън Чърчил
- „Робът“[11], Исаак Башевис Сингер
- „Към фара“[12], Вирджиния Улф
- „Собствена стая“, Вирджиния Улф
- „Вълните“, Вирджиния Улф
- „Годините“, Вирджиния Улф
- „Три гвинеи“[13], Вирджиния Улф
- „Почивка в чужбина“[14], Иън Макюън
- „Неумолима любов“[15], Иън Макюън
- „Вълшебникът“[16], Владимир Набоков
- „Истинският живот на Себастиан Найт“, Владимир Набоков
- „Александрийски квартет“, Лорънс Дърел
- „Пещерата на Просперо“, Лорънс Дърел
- „Аркадия“, пиеса от Том Стопард
- „Шепа прах“, Ивлин Уо
- „Силата на мита“, Джоузеф Камбъл и Бил Мойърс
- „Часовете“, Майкъл Кънингам
- „Дни образци“[17], Майкъл Кънингам
- „Мефисто“[18], Джон Банвил
- Ирландски разкази, 2001 г.
- „Сянка“, Нийл Джордан
- „Италианското момиче“[19], Айрис Мърдок
- „Святата и скверната машина на любовта“, Айрис Мърдок
- „Падение, но с чест“, Айрис Мърдок
- „Поверително удоволствие“, Айрис Мърдок
- „Времето на ангелите“, Айрис Мърдок
- „Примката на призрака“[20], Хенри Джеймс
- „Силата и славата“, Греъм Грийн
- „Поеми в проза“, Оскар Уайлд
- „Одисей“[21], Джеймс Джойс
- „Корабът на глупците“[22], Грегъри Норминтън
- „Стълбовете на Херкулес. Една година по-късно“, Пол Теру
- „Морето“, Джон Банвил
- „Последният септември“, Елизабет Боуен
- „Момчето с раираната пижама“, Джон Бойн
- „На юг от Брод Стрийт“, Пат Конрой
- „Призраци в Ню Йорк“, Е. Л. Доктороу
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Иглика Василева спечели Националната награда Стоян Бакърджиев“, Dariknews.bg, 8 март 2016 г.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2008 Архив на оригинала от 2021-06-20 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ Мая Стефанова, „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“ 2011“, в. „Дневник“, 10 ноември 2011 г.
- ↑ „Иглика Василева получи голямата награда за превод „Кръстан Дянков“, Mediapool.bg, 10.11.2011 г.
- ↑ „Наградите Кръстан Дянков ‘2011“, в. „Култура“, бр. 39 (2657), 18 ноември 2011 г.
- ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2015 Архив на оригинала от 2021-05-07 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
- ↑ „Десет преводачи са в краткия списък за наградата „Кръстан Дянков“ 2015“, AzCheta.com, 10 декември 2015 г.
- ↑ Амелия Личева, „Ирландското и неговото преодоляване“, отзив във в. „Култура“, бр. 28 (2088), 16 юли 1999 г.
- ↑ Откъс от „Нощта на оракула“ на П. Остър, електронна публикация в Литературен клуб на 17 май 2006 г.
- ↑ Бюлетин на Български П.Е.Н. център Архив на оригинала от 2012-03-14 в Wayback Machine., бр. 9, 2007 г., стр. 12
- ↑ Амелия Личева, „Сингер на български“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., отзив във в. „Култура“, бр. 28, 21 юли 2000 г.
- ↑ Милена Кирова, „Да извикаш духове“, отзив във в. „Култура“, бр. 20 (2181), 24 май 2001 г.
- ↑ Откъс от „Три гвинеи“ на В. Улф, в. „Литературен форум“, бр. 28 (469), 11 септември 2001 г.
- ↑ Откъс от „Почивка в чужбина“ на И. Макюън, сайт на издателство „Колибри“.
- ↑ Откъс от „Неумолима любов“ на И. Макюън, сайт на издателство „Колибри“.
- ↑ Откъс от „Вълшебникът“ на В. Набоков, сайт на издателство „Колибри“.
- ↑ Откъс от „Дни образци“ на М. Кънингам, електронна публикация в Литературен клуб на 14 януари 2007 г.
- ↑ Амелия Личева, „Новото фаустовско пътуване“, отзив във в. „Култура“, бр. 2 (2163), 19 януари 2001 г.
- ↑ Амелия Личева, „В огледалото на Шекспир“, отзив във в. „Култура“, бр. 15 (2223), 12 април 2002 г.
- ↑ Зорница Христова, „През Примката на призрака“, отзив във в. „Култура“, бр. 6 (2261), 7 февруари 2003 г.
- ↑ Митко Новков, „Кавичките на Джойс“ (отзив за „Одисей“ на Дж. Джойс), Media Times Review.com, Февруари 2005.
- ↑ Откъс от „Корабът на глупците“ на Г. Норминтън, сайт на издателство „Колибри“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интервю с Иглика Василева, „Литературен вестник“, бр. 9, 12 март 2008 г.
- „Одисей“: светлата част от денонощието“, интервю на Божана Филипова, „Литературен вестник“, бр. 9, 2013 г.
- Одисей: българският 16 юни 1904 // бр.23. в. Култура, 28 май 2004. Посетен на 13.6.2014.
- Басат, Емил. Иглика Василева: Най-важното нещо – да станеш повече човек // Секция „Художествена литература и хуманитаристика“ към Съюза на преводачите в България. Посетен на 20 ноември 2017.
- „Лица: Мисис Василева“, интервю на Светослав Тодоров, „Капитал“, 14 март 2019 г.