Иван Толев
Иван Толев | |
български общественик | |
Толев в 1894 г. | |
Роден |
6 декември 1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Депутат | |
V ВНС XV ОНС |
Иван Толев е български общественик, журналист, редактор, поет и преводач.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Толев е роден в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Заминава за София, където завършва право във Висшето училище на 6 март 1898 година.[1] В София става деец на Македонската организация.[1] Събира народни умотворения.[3]
Започва да публикува стихове в „Български преглед“ (1893 – 1900), „Учител“ (1893 – 1914), „Зора“ (1898 – 1900) и „Ученически другар“ (1898 – 1900), на което е и отговорен редактор. Списва списанието заедно с Евтим Спространов[4] и то става едно от най-търсените младежки издания в България. В 1895 година издава първата си самостоятелна стихосбирка – „Китара“ (Варна, 1895).[1]
Работи като преводач от руски език, като превежда за списания и отделни книги: „Изповедите на Песталоци" (Пловдив, 1897), „Автобиографията ми“ на Джон Стюарт Мил (Пловдив, 1898) и „Естетика“ на Робърт Прьолс (Пловдив, 1898). В 1898 година издава книгата „Систематичен курс на логиката за средните учебни заведения и ръководство за самообразование“.[1]
След завършването си започва да работи като адвокат, но продължана да развива и литературна дейност.[1] Занимава се и с политика – като редактира и пише във вестник „25 април“ (1899) – опозиционен на правителството на Димитър Греков вестник.[5]
Избран е за народен представител в V велико народно събрание. Като секратар на парламентарната комисия, председателствана от Константин Поменов, участва в обсъжданията на проекта за нова конституция. Докладчик е на много членове от Конституцията. Публикува и свой „Проект за нова Конституция" (Пловдив, 1905 г.).[1] Депутат е и в XV обикновено народно събрание.[6]
Работи като съдия и прокурор в различни окръжни съдилища. Участва в издаването и редакцията на списание „Гражданин“ (1904), списание „България“ (1906).[1]
В 1917 година се запознава с Петър Дънов и става дъновист. Започва да издава дъновисткото списание „Всемирна летопис“ (1919 – 1926), спряно след атаки от страна на църквата, както и на Иван Грозев и Стефан Консулов.[1]
В 1922 година е един от държавните обвинители на Третия държавен съд против министрите от кабинетите на Иван Евстатиев Гешов и д-р Стоян Данев, за националните катастрофи (1922). Пише във вестник „Час“ (1922 – 1923) и „Гражданин“ (1935). Превежда „Сатанизмът в България – масонството като оръжие на сатанизма“ (1933). В 1942 година издава последната си стихосбирка – „През бездните и върховете“.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Ангелова – Пенкова, Ефросина. Иван Толев // Библиотека Беинса Дуно. Посетен на 24 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Арнаудов, Михаил. Българско народно творчество. София, Български писател, 1963. с. 513.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 447.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 230.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
- Починали през 20 век
- Родени в Битоля
- Български юристи от Македония
- Осми випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Български имигранти от Македония в София
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Български революционери от Македония
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици от Македония
- Български писатели от Македония
- Български дъновисти
- Български поети
- Български съдии
- Дейци на ВМОК