Иван Строгов
| Иван Строгов | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1955 г.
|
Иван Димитров Строгов е български политически и обществен деец, дългогодишен адвокат в Кюстендил и София.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кюстендил. Учи в Кюстендилското педагогическо училище, но заради прогресивните си идеи е изключен в последния клас. Завършва Педагогическото училище в Лом (1895) и философия в Женева, Швейцария (1899). Завръща се в родния си град и става окръжен управител (1899-1900). Учителствува в гимназиите в Тулча, Ловеч и Битоля (1900-01). Публикува стихове и статии в списание „Ново време“ (редактирано от Димитър Благоев). Написва статия против княз Фердинанд I, заради което е арестуван и осъден за „обида на височайша особа" на 6 месеца затвор. Поддържа тесни контакти с Пейо Яворов, подкрепя македоно-одринското революционно движение. Издава списание „Свято дело“ (1903, Кюстендил).[1]
Заема длъжностите секретар и консул в българското консулство в Сяр. Завършва право и дипломация в Берн, Швейцария. Като адвокат в град Кюстендил издава вестниците „Политика“ (1905-06) и „Сговор“ (1909-10). Пише статии против цар Фердинанд I.[1]
През Балканската война (1912-13) е назначен за окръжен управител на Галиполския и Родоския окръг със седалище Родосто. В края на войната е пленен и отведен в Истанбул. С помощта на Руското консулство е освободен и върнат в България. През 1913 г.е член-делегат на мирната конференция в Букурещ. Окръжен управител в Пловдив и Варна и главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През Първата световна война (1915-18) е окръжен управител в Ниш и Враня. Поради конфликт с военните власти е уволнен и изпратен в армията като войник.[1]
По време на управленето на БЗНС (1920-23) е български пълномощен министър в Будапеща. През 1924-26 г. живее в Париж. Води активна публицистична дейност, пише статии срещу режима на Александър Цанков. Заедно с Ромен Ролан организира в зала „Ваграм" протестен митинг срещу безчинствата на правителството. През 1926 г. изнася сказка на тема „Македония не е сръбска" и по искане на югославския посланик в Париж Сполайкович френското правителство го екстрадира в България. До края на живота си работи като адвокат в София.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Херолд на бъдещето", Кюстендил, 1896,
- „Хайдути", 1899,
- „Вътрешен враг", Кюстендил, 1899,
- „Кюстендилски парк", Кюстендил, 1900,
- „На моя роден край", Кюстендил, 1901,
- „Преживяно", Кюстендил, 1902,
- „Аз над всичко", 1928,
- „На Македония – Осанна", 1930,
- Трилогия: I. „Да сте проклети", II. „Български масони", III. „Завет", 1932 г.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 625.
