Иван Стефанов (културолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Стефанов.
Иван Стефанов | |
български социолог и културолог | |
Роден |
1938 г.
|
---|---|
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Културология, социология, изкуствознание |
Работил в | СИФ „Бояна“ Институт по социология при БАН Софийски университет |
Семейство | |
Деца | Свилен Стефанов Аглика Стефанова - Олтян |
Иван Стефанов Иванов е български културолог и социолог на изкуството и културата, професор в Софийския университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1938 година. Завършва философия (1961) и печели докторантура по естетика в Софийския държавен университет. Получава научната и образователната степен кандидат на обществените науки (днес – „доктор“) (1965). Работи като редактор в СИФ „Бояна“ и сп. „Филмови новини“. Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици – 1975-1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970-1983). Доктор на обществените науки с дисертация на тема „Опредметената сила на изкуството (социокултурен анализ на взаимодействието между изкуството и масовите комуникации)“ (1982). Повече от две десетилетия води курсовете по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството във философски факултет на СУ. Доцент (1976) и професор (1983) във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследовател на масовата култура. Главен редактор на сп. „Философска мисъл“ (1988-1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995-1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното.[1]
Баща на историка на съвременното изкуство Свилен Стефанов.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Книги
- 1973 – Социалната съдба на изкуството. София: Народна младеж.
- 1976 – Изкуство и комуникация в киното. София: Наука и изкуство, 156 с.
- 1984 – Опредметената сила на изкуството. София: Наука и изкуство.[2]
- 1988 – Между сериозното и развлекателното изкуство. София: Партиздат.
- 1998 – Природата на културата. София.
- 2008 – Природата на културата. 2 изд. София: Аскони-Издат, 456 с.
- 2000 – Алтернативи на интелектуалното поведение. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 125 с.
- 2004 – От естетика към социология на изкуството. София: Аскони-Издат, 231 с.
- 2006 – Идеи на границата на случайността. София: Аскони-Издат, 207 с.
- Съставителство
- 1990 – Идеи в културологията. т.I. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 658 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
- 1993 – Идеи в културологията. т. II. София: Унив. издателство „Св. Климент Охридски“, 956 с. (съсъставител заедно с Димитър Гинев)
- 2001 – Социологически измерения на изкуството. т.1: Социологически модели на изкуството. София: Аскони-Издат, 238 с. ISBN 954-8542-47-1 (съсъставител заедно с Албена Янева)
- 2001 – Социологически измерения на изкуството. Антология. т.2: От оригинала до кича: Социологически модели. София: Аскони-Издат, 252 с. ISBN 954-8542-47-1 (съсъставител заедно с Албена Янева)
- По-важни публикации в периодиката и в сборници[3]
- „Културата като социална връзка“. – Проблеми на културата, 1985, бр.3.
- „Естетическият обект и художествената творба“. – Философска мисъл, 1990, кн. 10, с. 98-108.
- „Мнима и действителна социализация на интелигенцията“. – Философска мисъл, 1991, бр.10.
- „Субкултура“. – В: В. Кунчев, Ив. Стефанов, Л. Антонов. Въпроси на културологията. София, 2004.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Биографична справка на автора на книгата От естетика към социология на изкуството на сайта Knigi.bim.bg.
- ↑ Владимир Несторов, „Оптимистична теория“, рец. във в-к „Народна култура“, бр. 34 (1519), 23 август 1985, стр. 6.
- ↑ Курс OOOK010 Увод в културологията в електронния каталог на Нов български университет.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „И всекидневието е култура“, в-к „Сега“, 8 юни 2019
- „За една критическа теза“, в-к „Народна култура“, бр. 40 (506), 1 октомври 1966, стр. 3
|