Иван Станев (режисьор)
| Иван Станев | |
| български писател и театрален режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Литература | |
| Жанрове | есе, драма, стихотворение |
| Известни творби | „Избитите обитатели“ (1994) |
| Семейство | |
| Деца | Зуи Ицхак Хашмонай |
| Уебсайт | ivanstanev.com |
Иван Станев е български театрален и кинорежисьор, сценограф и творец в областта на новите медии, преводач на драматургия и писател.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Станев е роден на 29 юни 1959 г. във Варна, България. Майка му, Донка Райкова, е юристка и поетеса, а баща му Станьо Станев е инженер и фотограф.[3] Племенник е на Райко и Данаил Райкови, основатели на детското театрално студио “Щурче”, където играе от петгодишен.[4][5] Записва се в езикова гимназия с преподаване на немски език, като същевременно учи интензивно френски, руски и английски език.
Завършва театрална режисура при проф. Гриша Островски във ВИТИЗ в София (1983).[6] Още като студент в академията основава неофициална авангардна театрална група, която го довежда до тежки конфликти с цензурата в комунистическа България. Скандал предизвиква неговата постановка „Пътека за дивеч“ и той завършва следването си задочно. Дебютира като режисьор в ловешкия театър през 1984 г. с пиесата „Любовта към трите портокала“. Втората му пиеса на същата сцена – „Алхимия на скръбта“, колаж по Антон Чехов, Лудвиг Витгенщайн и Йожен Йонеско, е спряна от цензурата.[6] Не му е позволено да работи като театрален режисьор и той продължава да следва философия в Софийския университет и започва да превежда творбите на Теодор Адорно и Хайнер Мюлер, междувременно да пише пиеси, стихотворения и есета, всички те публикувани много по-късно.[7] Започва да пише докторска дисертация, която остава недовършена.[8]
Превежда от немски пиеси на Франц Ксавер Крьоц, Фридрих Шилер, Фридрих Дюренмат, Йодьон фон Хорват.[9]
В театъра в Ловеч остава до 1986 г., след което работи на свободна практика до 1988 г.[6] През 1988 г. е поканен да представи театралната си продукция, наречена „Раната Войцек“ (поставена в театър „София“), на фестивала „Берлин – културна столица на Европа '88“ в Западен Берлин.[8] Решава да не се връща в България и да живее в емиграция. Започва да пише на немски език и да поставя свои пиеси в Берлин.[10]
През 1992 г. гастролира в България с берлинския театър „Хебел“. Впоследствие поставя в театър „София“ и Театрална работилница „Сфумато“.[6] През 1997 г. поставя „Дон Жуан в ада“ по Молиер, Бодлер и Батай в театър „София“[8], а през 2005 г. – „Изкопни материали“ в Театър Сфумато[9].
От 1999 г. работи и по няколко големи френско-германски театрални постановки. Поради нарастващия си интерес към визуалните изкуства той режисира и продуцира два експериментални филма: Villa Dei Misteri и Luxor Las Vegas. През 2009 г. завършва първия си независим игрален филм, заснет на 35 мм, наречен Moon Lake,[11] продуциран от Донка Ангелова.
Преподавател по театрознание в Свободния университет на Берлин.
През последните години от живота си живее в Берлин и Париж и работи в Германия и Франция.
Умира на 1 декември 2023 г.[12]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]На български език
[редактиране | редактиране на кода]- Избитите обитатели (из тетрадките на един закъснял модернист) – поезия, драма, теория 1985-1987. София: Вирга, 1994
На немски език
[редактиране | редактиране на кода]- 1992 Lapsus Linguae,[13] Autoren-Kollegium Berlin
- 2000 Postskriptum, поема, Juliettes Literatursalon Berlin
- 2002 Villa Dei Misteri, Juliettes Literatursalon Berlin
- 2003 Luxor Las Vegas, Konkursbuch Verlag Berlin/Tübingen
- 2009 Moon Lake, поема, Алтера, София
- 2017 Abrasax Asteroiden, поема, Bleibende Steinzeit/Tumult/Sonderzahl Wien
- 2018 Place Fantôme, театрална поема, T.INTE Berlin
На английски език
[редактиране | редактиране на кода]Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Хайнер Мюлер, Пиеси (Филоктет; Херакъл 5; Хорация; Битката; Животът на Гундлинг; Фридрих фон Пройсен; Сънят, мечтата, викът на Лесинг; Пустеещи брегове; Медеяматериал; Пейзаж с аргонавти). Превод от немски език Иван Станев. София: Народна култура (Библиотека „Театър“), 1980, 164 с.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Видеофилми
[редактиране | редактиране на кода]- Villa dei misteri (2003)
- Luxor Las Vegas (2006)
- Le Bleu du Ciel (2016)
- Inge (2019)
Филми на 35 мм
[редактиране | редактиране на кода]- Moon Lake (2009)[14]
Уеб телевизия
[редактиране | редактиране на кода]Инсталации
[редактиране | редактиране на кода]- Don Juan im Kumpelnest 3000 zu Berlin (2000)
- Hollywood Forever Архив на оригинала от 2023-12-03 в Wayback Machine. (2004)
- Place Fantôme (2018)
New Media Art
[редактиране | редактиране на кода]- CHEZ TOTLEBEN | Phantom Art Apartment (2023)
- GOT | Garden of Totleben (2023)
- TO DESCA | Totleben´s Writing Desk (2023)
Изложби
[редактиране | редактиране на кода]- Anima Mundi – Rituals | Venice (2022)[15]
- Anima Mundi – Consciousness | Venice (2022)[15]
- Rome International Art Fair | Medina Art Gallery | Rome (2022)[16]
- London Contemporary | The Line Contemporary Art Space | London (2022)[17]
- Miss Toto K. | Seven Star Gallery | Berlin (2022)[18]
Значими театрални постановки
[редактиране | редактиране на кода]- 1982 Пътека за дивеч, Ловешки театър – свалено от цензурата представление
- 1984 Любовта на трите портокала от Иван Станев по Карло Гоци
- 1985, 1986 Алхимия на скръбта, колаж на Иван Станев по Чехов, Витгенщайн, Бодлер и Йонеско – свалено от цензурата представление
- 1987, 1988 Woyzeck. Die Wunde Woyzeck. Bildbeschreibung (Раната Войцек) по Бюхнер / Мюлер, Театър София, Hebbel Theater Berlin
- 1989 Betrogen / Gestern an einem sonnigen Nachmittag по Харолд Пинтър / Хайнер Мюлер, Studiotheater München
- 1990/91 Schuld und Bühne (Вина и сцена) от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Eurokaz Zagreb
- 1991 Hermaphroditus от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Kampnagelfabrik Hamburg, Mickery Amsterdam, Theater der Welt Essen
- 1992 Brüderchen und Schwesterchen (Братчета и сестричета), от Иван Станев, Podewil Berlin
- 1995 Die Möwe (Чайка) от Антон Чехов, Volksbühne Berlin
- 1998 Sprechen-Schweigen по Йонеско / Витгенщайн, Podewil Berlin
- 1998 Good night, ladies по Шекспир / Мюлер, Künstlerhaus Bethanien Berlin
- 1999 Histoire de l'œil (История на окото) от Жорж Батай, Théâtre de la Manufacture Nancy, Theatre Sofia
- 1999 Don Juan im Kumpelnest 3000 zu Berlin, Sophiensaele Berlin
- 2000 Le bleu du ciel от Жорж Батай, Sophiensaele Berlin, Théâtre de Chartres, La rose des vents Lille, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence[19]
- 2001 Villa Dei Misteri от Иван Станев, Sophiensaele Berlin, Théâtre de la Bastille Paris, Théâtre Antoine Vitez Aix-en-Provence, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf
- 2002 Luxor Las Vegas от Иван Станев, Sophiensaele Berlin
- 2004 Hollywood Forever от Иван Станев, Hebbel Theater Berlin, Le Maillon Strassburg, La rose des vents Lille, FFT Düsseldorf, Gessnerallee Zürich
- 2004 Moon Lake, по поема на Иван Станев, Norwegian Theatre Academy Fredrikstad
- 2005 Изкопни материали от Иван Станев по Андрей Платонов, Театър Сфумато, София[9]
- 2009, 2010 Mord im Burgtheater от Иван Станев, Volksbühne Berlin, Le Maillon Strassburg[20][21]
- 2011 Rustschuk - Die gerettete Zunge (Русчук – Спасеният език) от Елиас Канети, Theater Osnabrück[22]
- 2013 Bitte bei TOTLEBEN klingeln - текст и режисура на Иван Станев, Wonderloch Kellerland / Berlin
- 2015 TTV. Live from Todessa – Totleben TV
- 2017 Scherzo di Follia – текст и режисура на Иван Станев, Kopfgeldjäger, Berlin
- 2018 Place Fantôme – текст и режисура на Иван Станев, Hauptstadtkulturfonds, Berlin
Грантове и награди
[редактиране | редактиране на кода]- VILLA DEI MISTERI | Special Ivan Stanev | FilmFest München (2003)
- VILLA DEI MISTERI | Videoart Award | AsoloArtFilmFestival, Italy (2005)
- WEIL | Simone Weil | Work in Progress | GVL, Neustart Kultur (2022)
- LA TÊTE | Jeanne Hébuterne | Work in Progress | GVL, Neustart Kultur (2022)
- KAMIKAZE KARAOKE | Work in Progress | Akademie der Künste, Berlin (2022)
- NINURTA´S EXPLOITS | Poems in Posthuman Akkadian | Work in Progress | Fonds Darstellende Künste (2022)
- MISS TOTO K. | Toto Koopman | Work in Progress | Fonds Darstellende Künste (2022)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Theater der Zeit
- ↑ Theaterlexikon. Von C. Bernd Sucher. Dt.Taschenbuch-Verlag, 1995.
- ↑ Postskriptum. Ivan Stanev schreibt lyrische Briefe vom Schwarzen Meer. Von Charlotte Inden. literaturkritik.de, Nr.8, August 2001
- ↑ Иван Станев стигна върха на театъра след живот с много страдания, 168chasa.bg, 10 декември 2023.
- ↑ Отиде си режисьорът Иван Станев, segabg.com, 1 декември 2023.
- ↑ а б в г Георги Пауновски, „Почина режисьорът Иван Станев“, dnevnik.bg, 1 декември 2023 г.
- ↑ Die neue Freiheit. Herausgeber: Dorte Lena Eilers. Verlag: Theater der Zeit, Berlin, 2011 ISBN 978-3-940737-97-7
- ↑ а б в „Играещият човек Иван Станев“, интервю, capital.bg, 19 ноември 2005 г.
- ↑ а б в Театърът на Доналд Дък (Разговор на Никола Вандов с Иван Станев), в-к Култура, бр. 43, 9 декември 2005.
- ↑ Peter Laudenbach, Sag niemals Nil. Ivan Stanevs "Luxor Las Vegas" in den Berliner Sophiensaelen. Der Tagesspiegel, Berlin, 28.11.2002.
- ↑ Moon Lake, The Internet Movie Database (IMDb).
- ↑ Отиде си режисьорът Иван Станев, БНТ, 1 декември 2023.
- ↑ Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- ↑ Moon Lake, сайт на Иван Станев.
- ↑ а б Interview: Ivan Stanev (Luca Curci talks with Ivan Stanev during RITUALS and CONSCIOUSNESS, first and second appointments of ANIMA MUNDI 2022, at Palazzo Bembo – Venice Grand Canal and Palazzo Albrizzi-Capello), itsliquid.com, May 8, 2022.
- ↑ Opening: Rome International Art Fair 2022, itsliquid.com, July 16, 2022.
- ↑ Opening: London Contemporary 2022, itsliquid.com, September 26, 2022.
- ↑ Toto Dewi, сайт на Иван Станев.
- ↑ Мишел Воатюрие, Синевата на небето като ад, в-к Култура, бр. 5, 9 февруари 2001.
- ↑ Michaela Preiner, Ivan Stanev und der Mord im Burgtheater: Interview avec Ivan Stanev, european-cultural-news.com, 02. Februar 2010.
- ↑ Michaela Preiner, Mord im Burgtheater, european-cultural-news.com, Feb 1, 2010.
- ↑ Jens Fischer, Verschwommen (Ivan Stanev: Rustschuk – die gerettete Zunge. Ein Canetti Projekt), die-deutsche-buehne.de, 28. März 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Станев в
Internet Movie Database - Ulf Erdmann Ziegler, Ein hybrider Charakter: Über den Regisseur Ivan Stanev, der seit drei Jahren die Theater leert, taz.de, 30.10.1991
- Papyri, сайт на Иван Станев
- Totleben TV, сайт на Иван Станев
- Chez Totleben
- Bleibende Steinzeit, sonderzahl.at
- Ivan Stanev - Lullaby (video), The Continental Review
- Poetry in motion 157: Ivan Stanev, Ninurta’s return, Ooteoote, 11 juli 2018
- Dave Bonta, The President’s Address by Ivan Stanev, Moving Poems, 9 November, 2016
- Yasna Bozhkova, “Cuneiforms from Beyond”: Ivan Stanev’s Poems in Posthuman Akkadian, Polysèmes, 23, 2020
- Stanev Films, Vimeo
- Иван Станев, theatre.art.bg
- Димитър Стайков, Как така ще риташ стълбата, нали ще падне?, Площад Славейков, 30 юли 2018
- Георги Тенев, Иван Станев напусна с еднопосочен билет, kultura.bg, 1 декември 2023
- В памет на режисьора Иван Станев (Жорета Николова и Станислава Армутлиева в студиото на Култура.бг), БНТ, 6 декември 2023
|
