Иван Сарандев

Иван Сарандев
	Иван Сарандев
български литературен критик и историк
Роден	28 февруари 1934 г. Ямбол, Царство България
Починал	7 март 2020 г. (86 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Литература
Период	1967 – 2008
Жанрове	биография
Известни творби	„В света на „Старопланински легенди“ (1980)
Награди	„Йордан Йовков“ (2000)

Иван Атанасов Сарандев е български учен (литературовед), професор по българска литератира, писател, журналист.

Биография и творчество

Иван Сарандев е роден на 28 февруари 1934 г. в Ямбол, в семейство на тракийски бежанци от Одринска Тракия.

През 1958 г. завършва с пълно отличие специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Като студент се насочва към литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на „Епически песни“ от Пенчо Славейков.

След дипломирането си, заедно с Владимир Башев, основава в. „Пулс“. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж“ като литературен консултант. Работи в редакциите на в. „Литературен фронт“, „Народна култура“, а в периода 1972 – 1974 г. е завеждащ отдел „Критика и литературознание“ на издателство „Български писател“.

През 1972 г. получава докторска степен с дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик“. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, където оглавява проблемната група „Литературни анкети“, подготвила и издала 40 литературни анкети с известни български писатели. Прави анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров.

През 1988 г. е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни“. В периода 1975 – 2006 г. е преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“ е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски“ за 1986 г. и националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.

Произведения

„Имена и години“ (1967)
„Герои и конфликти“ (1967)
„Книга за Дора Габе“ (1974)
„Павел Матев“ (1974)
„Живот се дава за живот“ (1976)
„Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи“ (1977)
„Емилиян Станев. Литературна анкета“ (1977; 2007)
„В света на „Старопланински легенди“ (1980; 1993; 2007)
„Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880 – 1937 г.“ (1986; 1998)
„Дора Габе. Литературна анкета“ (1986)
„Елисавета Багряна. Литературна анкета“ (1991)
„Изповеди. 101 по 31“ (1995)
„Валери Петров. Литературна анкета“ (1997)
„33 литературни портрета“ (1998) – с К. Янева
„Български литературен авангард. Антология“ (2001)
„Българска литература. 1918 – 1945 г.“ (2004 – т. 1.)
„Българска литература. 1930 – 1945 г.“ (2006 – т. 2.)
„Хроника на едно приятелство“ (2006)
„Класика и авангард. Юбилеен сборник за Иван Сарандев“ (2007)
„От разпитната метода до литературните анкети“ (2008)
„Българският литературен авангард“ (2021)

Източници

Външни препратки

За него

Андрей Ташев, „Иван Сарандев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН