Иван Пауновски
| Иван Пауновски | |
| Роден | 10 октомври 1935 г. |
|---|---|
| Починал | 27 септември 1990 г. София, България |
| Професия | писател, литературен критик, редактор, преводач |
| Националност |  България |
| Активен период | 1961–1990 |
| Направление | социалистически реализъм |
| Съпруга | доц. д-р Таня Натан |
Иван Димитров Пауновски е български писател, редактор, преводач от руски и литературен критик.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 10 октомври 1935 г. Завършва гимназия в родния си град през 1953 г. Следва руска филология в Ленинградския университет, където се дипломира през 1960 г.[1]
Работи като редактор във вестник „Литературни новини“ в периода 1961-1964 г., и в издателство „Народна култура“ в периода 1964-1973 г. От 1973 г. е завеждащ отдел в сп. „Пламък“. Член е на Съюза на българските писатели.[1]
За пръв път публикува свои работи през 1961 г. Сътрудник е на всички централни литературни издания в България. Автор е на студии, очерци, портрети, статии, есета, рецензии, предговори и др.[1]
Книгата му „Възмездието“ дълго време не е приемана за печат, накрая след разговор с Тодор Живков излиза в Партиздат.[2] Според историка Цочо Билярски претърпялата няколко издания книга е „написана талантливо и безспорно е увлекателна, но нея може да прочетете като пример как може да бъде оправдана една безсмислена жестокост по отношение на българската интелигенция от Народния съд“.[3]
Иван Пауновски умира на 27 септември 1990 г. в София.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „И пак да си спомниш“ (1969) – литературна критика
- „Възмездието: Документално-художествена книга за царските съветници, министрите и регентите пред Народния съд 1944-1945“ (1971, 1982, 1988) – документална повест
- „Малки неща“ (1978) – литературна критика
- „Впечатления“ (1984) – литературна критика
- „Минало несвършено“ (1985)
- „Точка Разни“ (1987) – очерци
- „Но защо?“ (1993)
Съставител
[редактиране | редактиране на кода]- „Спомени за Пушкин“ (1974),
- „Българската критика за Христо Ботев“ (1983),
- „Рицар на чаровната печал: Съвременници на Иван С. Тургенев разказват“ (1987) – с Милка Минева
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Биография и библиография на Иван Пауновски в „Литературен свят“.
- ↑ Боян Кастелов, „По закон Божи“ (глава от „Тодор Живков - мит и истина“) Архив на оригинала от 2016-03-31 в Wayback Machine..
- ↑ Цочо Билярски, „За жестокостите на Народния съд (1944-1945 г.)“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- За Иван Пауновски в „Словото“
- Иван Пауновски в Литернет
- Произведения на Иван Пауновски в
Моята библиотека - Статии на Иван Пауновски в сп. „Литературна мисъл“
- От и за Иван Пауновски в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
|
