Иван Найденович
| Иван Найденович | |
| български лекар и възрожденски деец | |
| Роден |
1821 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1877 г.
|
| Националност | българин |
| Медицина | |
| Област | медицина |
| Работил в | Одрин, Атина |
| Титла | доктор по медицина |
| Семейство | |
| Съпруга | Елени Найденович |
| Деца | Александър Найденович, Ефросина Найденович (по-късно Тошева), съпруга на генерал Стефан Тошев |
Иван Найденович е български лекар и възрожденски деец.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1821 г. в Копривщица[2] (според някои източници – в Одрин, а родът му е от Копривщица[3]). Като дете загубва родителите си в резултат от кърджалийските набези и намира убежище в Одрин, където е осиновен от неговия роднина Найден Кръстевич (Найдо Кръстович) и се установява там. Учи медицина в Пиза, а след това и във Флоренция, където завършва (според други – в Неапол[3]). Работи като лекар и почетен драгоман в Руското консулство в Одрин. Той е един от главните членове на Общество за организиране на въоръжени акции срещу Турция – конспиративна българо-гръцка организация, и на църковнославянското движение от 1859 – 1861 г. Поради преследване от османските власти се преселва в Атина, където умира на 29 ноември 1877 г. Негов син е основоположникът на научната фармация в България Александър Найденович.[1] Дъщеря му Ефросина е съпруга на българския генерал Стефан Тошев.
Удостоен е с руски и гръцки ордени за граждански заслуги.[1]
Дейност в Одрин
[редактиране | редактиране на кода]След заввършване на медицинското си образование с научна степен „доктор по медицина“ се прибира в Одрин и започва да практикува професията си. От бедни българи той не приема възнаграждение и дори нерядко ги подпомага. Не след дълго време е назначен за почетен драгоманин (преводач) в Руското консулство в града. Неговият патриотизъм го поставя начело в борбата срещу гръцкото духовенство. Българите в града организират силен протест против прочитането от страна на гръцкото духоивенство на Патриаршексото послание за схизмата. Те не допускат то да бъде прочетено от гръцки свещеник в храм „Св. св Константин и Елена“. Главен инициатор на тези протести е Иван Найденович.[4]
На гарата в Одрин Найденович посреща бежанци от въстаналото Средногорие през 1876 г. и ги подпомага с храна, дрехи и пари. Тази му дейност не остава незабелязана от турските власти и те го обявяват за конспиратор против сигурността на Османската империя. За тези си деяния е изправен пред съда да отговаря за тях. Благодарение на поетата юридическа защита и застъпничеството от страна на Руския консул съдебен процес срещу него няма. Въпреки това е преследван и успява да избяга в Цариград, а от там да отиде в Атина през 1877г., където и умира.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 2948.
- ↑ Найденович, Стефан Ал. Фигури на някои копривщенски емигранти в Одрин. В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. София, 1926, с. 431 – 435
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). София, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 68.
- ↑ а б Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Иван Найденович. Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 255 – 258.
