Направо към съдържанието

Иван Иванов (генерал, артилерия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Иванов.

Иван Иванов
български артилерийски генерал
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1916 – 1944
Род войскиАртилерия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Иван Генчев Иванов е български офицер, генерал-майор от артилерията и военен инженер, офицер ординарец в 9 артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), служил в отделение „Доставки“ (1942 – 1943) и във Военната фабрика в Сопот (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Иван Иванов е роден на 20 март 1897 г. в Нова Загора, Княжество България. По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 5 октомври 1916 г. е произведен в чин подпоручик и назначен за офицер ординарец в 9 артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата.[1] На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик.

На 30 януари 1932 е произведен в чин капитан, през 1928 г. е назначен на служба във 2-ро артилерийско отделение, а през 1929 г. в Артилерийската инспекция. През 1930 г. постъпва във Висшето техническо училище в Берлин, от 1932 г. е на служба във Военното училище, а от 1933 г. е военен инженер. През 1934 г. е назначен на служба във Държавната военна фабрика (ДВФ), като на 26 август същата година е произведен в чин майор. През 1935 г. е назначен на служба в Щаба на войската, същата година отново е на служба в ДВФ.

На 6 май 1937 г. е произведен в чин подполковник, а от 6 май 1940 г. е полковник. По време на Втората световна война (1941 – 1945) първоначално е на службата си в ДВФ, след което от 1942 г. е на служба в отделение „Доставки“, след което от 1943 г. е на служба във Военната фабрика в Сопот. На 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно същата година е уволнен от служба.

Генерал-майор Иван Иванов е женен и има 2 деца.

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 13.