Иван Златанов (Голишани)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Златанов.
| Иван Златанов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Иван (Йован, Ване) Златанов – Мухтара, известен в гръцките източници като Златан войвода, Йоанис или Ванис Златанис (на гръцки: βοεβόδα Ζλατάν, Ιωάννης, Βάννης Ζλατάν, Γιοβάν Ζλατάν)[1] е български революционер, четник-десетник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Мухтара е роден в берското село Голишани, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В началото на XX век е ръководител на патриаршистите в селото и е епитроп на гръцкото училище, финансирано от гръцкото консулство в Солун[2], но в 1905 година цялото село преминава под върховенството на Българската екзархия, неколкократно е нападано от андартски чети и е определяно от гръцки автори като „фанатично екзархийско“.[3].
На 7 юли 1907 година андартите Телос Аграс и куриерът му Андон Минга са пленени от чета на ВМОРО и са обесени между селата Владово и Техово. Според гръцките извори Аграс и Минга са пленени при преговори с Иван Мухтара, Георги Касапчето от Месимер или Георги Мучитанов - Касапчето и Михаил Хандури. Целта на Аграс е да ги привлече на гръцка страна и да развали българо-влашкия съюз в Ениджевардарско, но вместо това е пленен и по-късно убит[4][5][6][7]. Христо Силянов, позовавайки се на турски вестник, твърди че Аграс и Минга са пленени след като четата им е разбита в сражение.[8]
На 1 юли 1909 година Иван Мухтара е убит на пътя между Бер и родното му село от андарти, по нареждане на гръцкия комитет в Негуш.[9][10][11][12][13]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Βιογραφικό Σημείωμα και Πολεμική Δράση του οπλαρχηγού Ιωάννη Σημανίκα του Ιωάννη Σιμανίκα // Veria History. Посетен на 27 юни 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 37. (на гръцки)
- ↑ Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην Κεντρικη και Ανατολικη Μακεδονια το 1905 και ο ρολοσ του προξενειου Θεσσαλονικησ.
- ↑ Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος - Ιούνιος 2008), архив на оригинала от 10 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf, посетен на 17 ноември 2013
- ↑ ΤΕΛΛΟΣ ΑΓΡΑΣ – ΑΝΤΩΝΗΣ ΜΙΓΓΑΣ: ΑΠΟ ΤΗ ΘΥΣΙΑ ΣΤΗ ΔΙΚΑΙΩΣΗ, архив на оригинала от 10 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110610151612/http://www.imepa.gr/esoterika/100xronia/100xronia%20omilia.htm, посетен на 17 ноември 2013
- ↑ Ιωάννης Παπαλαζάρου. Ο Μακεδονικοσ Αγωνασ στην περιοχη του Οστροβου[неработеща препратка]
- ↑ Ο ΜΕΣΣΗΝΙΟΣ ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΚΑΠΕΤΑΝ ΑΓΡΑΣ: ΑΓΝΩΣΤΑ ΣΤΟΙΧΕΙΑ ΓΙΑ ΤΗΝ ΚΑΤΑΓΩΓΉ ΚΑΙ ΤΗ ΘΥΣΊΑ ΤΟΥ Архив на оригинала от 2013-10-15 в Wayback Machine..
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 234.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония: мит или реалност, МНИ, 1996, стр.60.
- ↑ Поплазаров, Ристо. Грчката политика спрема Македонија во втората половина на XIX и почетокот на XX век, ИНИ, 1973, стр.234.
- ↑ Γιαννακοβίτου, Γράφει η Μαρία, Η τιμωρία των δολοφόνων του καπετάν Αγρα και Αντώνη Μίγγα Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Νιάουστα 92 (Ιούλιος-Σεπτέμβριος 2000)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 15, 12 юли 1909, стр. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45.
