Иван Есенски
| Иван Есенски | |
| български поет и есеист | |
| Роден |
21 ноември 1949 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Награди | Димчо Дебелянов |
Иван Есенски е български поет-лирик, автор на редица стихосбирки с поезия и есеистика и няколко документални филма, автор на две пиеси.
Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949 г. в с. Мухово, Софийско. Завършил е философия и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“.[1]
Работил е като строител на обекти в България и други четири години в град Железногорск. Бил е редактор в РТЦ – Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър – Пазарджик, главен редактор на военна редакция в Българското национално радио, директор на издателство „Народна култура“ и др. Иван Есенски е изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“.[1]
Член е на Съюза на българските писатели.[2] Редактор е на съюзния вестник „Словото днес“.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- „За достоен принос в културата на Балканите и Европа“. Международен поетичен фестивал, Румъния (2009).[1]
- Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“, Копривщица (1980, 2011).
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Есенски, Иван. Посвещение преди зимата. Пловдив, Христо Г. Данов, 1985. с. 52.
- Есенски, Иван. Какво е чудо станало... 90. Пазарджик, СамИздад, 1990. с. 22.
- Есенски, Иван. Пясъчно дърво. София, Лице, 2003. с. 99.
- Есенски, Иван. Райски елегии. София, Лице, 2004. с. 48.
- Есенски, Иван. Изгнания. София, Библиотека „Орфеева лира“, 2008. с. 47.
- Есенски, Иван. Доземи. София, Мултипринт, 2019. с. 92.
- Есенски, Иван. Песен за бедния. София, Захарий Стоянов, 2022. с. 152.
- Есенски, Иван. Трендафилади. София, Мултипринт, 2023. с. 54.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в „Светът през книгите“ на поета Иван Есенски // bnr.bg, 30 октомври 2009. Посетен на 6 февруари 2024.
- ↑ Иван Есенски. Биографични бележки // slovo.bg. Посетен на 6 февруари 2024.