Иван Димитров (художник)
Тази статия е за художника. За други личности с това име вижте Иван Димитров.
Иван Димитров | |
![]() Автопортрет, 1884 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 2 февруари 1944 г.
|
Националност | ![]() |
Академия | Букурещка художествена академия Парижка художествена академия |
Учители | Александър Кабанел |
Иван Димитров в Общомедия |
Иван Димитров Кънчев е български художник – живописец и портретист, един от първите художници в Следосвобожденска България. Наричан е „старейшината на българските художници“.[1]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Учи се да рисува при баща си – художника Димитър Кънчев от Тревненската художествена школа. През 1877 г. започва да следва в Букурещката художествена академия, а завършва през 1883 г. в Париж при Александър Кабанел. По време на следването си излага свои творби на Парижкия салон на изкуствата, с което става първият български художник със задгранична изложба.
След завръщането си в България Иван Димитров става гимназиален учител и преподава рисуване в Габрово, между 1884 и 1886 г., и в София, между 1886 и 1921 г. През 1885 г. става и първият художник, устроил самостоятелна изложба в България, по-специално в сградата на Народното събрание.[2]
Димитров твори в жанровете портрет и битова живопис. Рисува няколкостотин портрета на видни общественици и дворцови лица, между които и на Стефан Стамболов през 1886 г. Създава и голям брой икони за църкви в София, Созопол и др.
Негови произведения се съхраняват в Националната художествена галерия.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Асен Василиев, „Старейшината на българските художници Иван Димитров“, сп. Зора, бр. 6767, 22 декември 1941 г.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 3. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104258. с. 996.
- ↑ „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Картини на Иван Димитров: „Гайдар“, ок. 1890[неработеща препратка], „Детски портрет“, 1884[неработеща препратка], „Портрет на жена“, 1890 – 1899