Направо към съдържанието

Ивана Шоят-Кучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ивана Шоят-Кучи
Ivana Šojat-Kuči
Родена26 февруари 1971 г. (53 г.)
Професияпоет, писател, журналист, преводач
Националност Хърватия
Активен период2000 –
Жанрлирика, драма

Ивана Шоят-Кучи (на хърватски: Ivana Šojat-Kuči) е хърватска журналистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика и драма.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Ивана Шоят-Кучи е родена на 26 февруари 1971 г. в Осиек, Хърватия. Завършва гимназия с журналистическа специализация в родния си град. В продължение на две години следва математика и физика във Факултета по педагогика на Университета „Йосиф Щросмайер“ в Осиек. През август 1991 г. се присъединява към Хърватската война за независимост, като работи като секретар и преводач в периода 1992 – 1993 г. в службата на хърватското Министерство на отбраната за връзки с ООН и Европейския съюз.[1]

През 1993 г. тя се премества в Белгия, където завършва френска филология. В продължение на една година е кореспондент на „Глас на Славония“ от Брюксел. В продължение на шест години активно се занимава с художествен превод, и допринася като редактор за различни литературни списания.[2]

Завръща се в Хърватия през 2001 г. и работи в Хърватския национален театър в Осиек. От 2003 г. е член на Дружеството на хърватските писатели. На местните избори в Република Хърватия през 2017 г. е кандидат на Хърватския демократичен съюз за кмет на Осиек.

Ивана Шоят-Кучи пише есета, поезия, разкази, романи и литературни преводи.

Първата ѝ книга, стихосбирката „Hiperbole“ (Хипербола), е издадена през 2000 г.

Първият ѝ роман „Šamšiel“ (Шамшел) е издаден през 2002 г. Сюжетът му преплита темите за любовта и омразата с ужасите на войните и следвоенното помирение. Той получава наградата „Йосип и Иван Козарац“ за дебют на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“.

През 2009 г. е издаден романа ѝ „Унтерщат“. Историята проследява борбата на семейство от малцинствена група по време на социално-политически сътресения. Сюжетът е изграден върху исторически записи по повод проблемно семейство фолксдойче, живеещо в Югославия в продължение на четири поколения. Романът получава множество отличия: наградите „Ксавер Шандор Гялски“, „Фран Галович“, „Йосип и Иван Козарац“ за най-добър роман и наградата „Владимир Назор“.[3]

Романът „Унтерщат" е драматизиран и режисиран за пиеса със същото заглавие в Хърватския национален театър в Осиек. Пиесата спечели три награди през 2012 г.: Наградата на публиката за пиеса на годината на портала „Teatar.hr“, Хърватската актьорска награда за най-добра пиеса и Хърватската актьорска награда за най-добро режисьорско постижение.

Тя прави преводи от френски и английски език и е превеждала книги на Амели Нотомб, Роланд Барт, Реймънд Карвър, Гао Синдзян, Пат Баркър, Нурудин Фара, Алис Себолд, Муса Набати, Люк Бесон, Пол Остър, Матиас Енар, и др.[4]

За работата си е удостоена през 2016 г. с Ордена на хърватската Даница с фигурата на Марко Марулич за популяризиране на хърватската култура в страната и в чужбина.

Ивана Шоят-Кучи живее със семейството си в Осиек.

  • Награда „Йосип и Иван Козарац“ на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“ 2002 за романа „Šamšiel“[5]
  • Награда „Ксавер Шандор Гялски“ за романа „Унтерщат“[6]
  • Награда „Фран Галович“ за романа „Унтерщат“[7]
  • Награда „Йосип и Иван Козарац“ на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“ 2010 за романа „Унтерщат“[8]
  • Награда „Владимир Назор“ за романа „Унтерщат“[9]
  • Награда „Иван Мерц“ за стихосбирката „Utvare“ (Призраци), 2005 г.[10]
  • Признание на град Осиек за специален принос в литературата, 2011 г.[11]
  • Орден на хърватската Даница с фигурата на Марко Марулич за популяризиране на хърватската култура в страната и в чужбина, 2016 г.[12][13]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Šamšiel (2002)
  • Unterstadt (2009)
    Унтерщат, изд.: ИК „Персей“, София (2018), прев. Таня Попова
  • Ničiji sinovi (2012)
  • Jom Kipur (2014)
  • Ezan (2018)
  • Hiperbole (2000)
  • Uznesenja (2003)
  • Utvare (2005)
  • Sofija plaštevima mete samoću (2008)
  • Ljudi ne znaju šutjeti (2016)
  • Kao pas (2006) – разкази
  • Emet i druge priče (2016) – разкази
  • Mjesečari (2008)
  • Ruke Azazelove (2011)
  • I past će sve maske (2006) – есета
  1. ((hr)) Биография и библиография в „Hrvatska enciklopedija“
  2. Биография за Международния литературен фестивал „Писатели на фокус“, Суботица, Сърбия
  3. „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи – най-награждаваният хърватски роман вече и на български език, Представяне на романа и биография на Ивана Шоят-Кучи
  4. ((en)) Библиография в „Goodreads
  5. Plaque for successful literature, Kozarčevi dani, 2002, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-03-15. Посетен на 2021-04-07.
  6. Literary award Ksaver Šandor Gjalski, 2010 // Архивиран от оригинала на 2013-08-26. Посетен на 2021-04-07.
  7. Literary award Fran Galović, 2010
  8. Literary award Josip i Ivan Kozarac, 2010, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2019-03-24. Посетен на 2021-04-07.
  9. Literary award Vladimir Nazor, 2009, accessed on April 30, 2017
  10. Literary award Blaženi Ivan Merz, 2005, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-03-15. Посетен на 2021-04-07.
  11. Pečat Grada Osijeka priznanje, 2011., архив на оригинала от 28 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170728024217/http://www.osijek.hr/index.php/cro/Osijek/POPIS-DOBITNIKA-JAVNIH-PRIZNANJA-GRADA-OSIJEKA, посетен на 7 април 2021 
  12. Danica hrvatska medalja, Glas Slavonije, 2016.
  13. Danica hrvatska medalja, Poslovni portal, 2016.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivana Šojat в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​