Ивана Шоят-Кучи
| Ивана Шоят-Кучи Ivana Šojat-Kuči | |
| Родена | 26 февруари 1971 г. |
|---|---|
| Професия | поет, писател, журналист, преводач |
| Националност |  Хърватия |
| Активен период | 2000 – |
| Жанр | лирика, драма |
Ивана Шоят-Кучи (на хърватски: Ivana Šojat-Kuči) е хърватска журналистка, преводачка, поетеса и писателка на произведения в жанра лирика и драма.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ивана Шоят-Кучи е родена на 26 февруари 1971 г. в Осиек, Хърватия. Завършва гимназия с журналистическа специализация в родния си град. В продължение на две години следва математика и физика във Факултета по педагогика на Университета „Йосиф Щросмайер“ в Осиек. През август 1991 г. се присъединява към Хърватската война за независимост, като работи като секретар и преводач в периода 1992 – 1993 г. в службата на хърватското Министерство на отбраната за връзки с ООН и Европейския съюз.[1]
През 1993 г. тя се премества в Белгия, където завършва френска филология. В продължение на една година е кореспондент на „Глас на Славония“ от Брюксел. В продължение на шест години активно се занимава с художествен превод, и допринася като редактор за различни литературни списания.[2]
Завръща се в Хърватия през 2001 г. и работи в Хърватския национален театър в Осиек. От 2003 г. е член на Дружеството на хърватските писатели. На местните избори в Република Хърватия през 2017 г. е кандидат на Хърватския демократичен съюз за кмет на Осиек.
Ивана Шоят-Кучи пише есета, поезия, разкази, романи и литературни преводи.
Първата ѝ книга, стихосбирката „Hiperbole“ (Хипербола), е издадена през 2000 г.
Първият ѝ роман „Šamšiel“ (Шамшел) е издаден през 2002 г. Сюжетът му преплита темите за любовта и омразата с ужасите на войните и следвоенното помирение. Той получава наградата „Йосип и Иван Козарац“ за дебют на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“.
През 2009 г. е издаден романа ѝ „Унтерщат“. Историята проследява борбата на семейство от малцинствена група по време на социално-политически сътресения. Сюжетът е изграден върху исторически записи по повод проблемно семейство фолксдойче, живеещо в Югославия в продължение на четири поколения. Романът получава множество отличия: наградите „Ксавер Шандор Гялски“, „Фран Галович“, „Йосип и Иван Козарац“ за най-добър роман и наградата „Владимир Назор“.[3]
Романът „Унтерщат" е драматизиран и режисиран за пиеса със същото заглавие в Хърватския национален театър в Осиек. Пиесата спечели три награди през 2012 г.: Наградата на публиката за пиеса на годината на портала „Teatar.hr“, Хърватската актьорска награда за най-добра пиеса и Хърватската актьорска награда за най-добро режисьорско постижение.
Тя прави преводи от френски и английски език и е превеждала книги на Амели Нотомб, Роланд Барт, Реймънд Карвър, Гао Синдзян, Пат Баркър, Нурудин Фара, Алис Себолд, Муса Набати, Люк Бесон, Пол Остър, Матиас Енар, и др.[4]
За работата си е удостоена през 2016 г. с Ордена на хърватската Даница с фигурата на Марко Марулич за популяризиране на хърватската култура в страната и в чужбина.
Ивана Шоят-Кучи живее със семейството си в Осиек.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда „Йосип и Иван Козарац“ на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“ 2002 за романа „Šamšiel“[5]
- Награда „Ксавер Шандор Гялски“ за романа „Унтерщат“[6]
- Награда „Фран Галович“ за романа „Унтерщат“[7]
- Награда „Йосип и Иван Козарац“ на фестивала „Дни на Йосип и Иван Козарац“ 2010 за романа „Унтерщат“[8]
- Награда „Владимир Назор“ за романа „Унтерщат“[9]
- Награда „Иван Мерц“ за стихосбирката „Utvare“ (Призраци), 2005 г.[10]
- Признание на град Осиек за специален принос в литературата, 2011 г.[11]
- Орден на хърватската Даница с фигурата на Марко Марулич за популяризиране на хърватската култура в страната и в чужбина, 2016 г.[12][13]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Šamšiel (2002)
- Unterstadt (2009)
Унтерщат, изд.: ИК „Персей“, София (2018), прев. Таня Попова - Ničiji sinovi (2012)
- Jom Kipur (2014)
- Ezan (2018)
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Hiperbole (2000)
- Uznesenja (2003)
- Utvare (2005)
- Sofija plaštevima mete samoću (2008)
- Ljudi ne znaju šutjeti (2016)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Kao pas (2006) – разкази
- Emet i druge priče (2016) – разкази
Новели
[редактиране | редактиране на кода]- Mjesečari (2008)
- Ruke Azazelove (2011)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- I past će sve maske (2006) – есета
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((hr)) Биография и библиография в „Hrvatska enciklopedija“
- ↑ Биография за Международния литературен фестивал „Писатели на фокус“, Суботица, Сърбия
- ↑ „Унтерщат“ от Ивана Шоят-Кучи – най-награждаваният хърватски роман вече и на български език, Представяне на романа и биография на Ивана Шоят-Кучи
- ↑ ((en)) Библиография в „Goodreads“
- ↑ Plaque for successful literature, Kozarčevi dani, 2002, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-03-15. Посетен на 2021-04-07.
- ↑ Literary award Ksaver Šandor Gjalski, 2010 // Архивиран от оригинала на 2013-08-26. Посетен на 2021-04-07.
- ↑ Literary award Fran Galović, 2010
- ↑ Literary award Josip i Ivan Kozarac, 2010, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2019-03-24. Посетен на 2021-04-07.
- ↑ Literary award Vladimir Nazor, 2009, accessed on April 30, 2017
- ↑ Literary award Blaženi Ivan Merz, 2005, accessed on April 30, 2017 // Архивиран от оригинала на 2017-03-15. Посетен на 2021-04-07.
- ↑ Pečat Grada Osijeka priznanje, 2011., архив на оригинала от 28 юли 2017, https://web.archive.org/web/20170728024217/http://www.osijek.hr/index.php/cro/Osijek/POPIS-DOBITNIKA-JAVNIH-PRIZNANJA-GRADA-OSIJEKA, посетен на 7 април 2021
- ↑ Danica hrvatska medalja, Glas Slavonije, 2016.
- ↑ Danica hrvatska medalja, Poslovni portal, 2016.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Иска се смелост да се върнеш към това, от което си избягал“, Интервю с Ивана Шоят-Кучи в „БНР“
- Ивана Шоят-Кучи в
Internet Movie Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ivana Šojat в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
