Ролан Барт
Ролан Барт Roland Barthes | |
френски семиотик | |
Роден |
12 ноември 1915 г.
|
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Франция |
Учил в | Парижки хуманитарен факултет |
Научна дейност | |
Област | Теория на литературата |
Работил в | Колеж дьо Франс (1976 – 1980) |
Философия | |
Регион | Западната философия |
Епоха | Философията на 20 век |
Школа | структурализъм семиотика постструктурализъм |
Интереси | семиотика, литературна теория, лингвистика |
Идеи | нулева степен на почерка, смърт на автора |
Литература | |
Жанрове | есе |
Течение | Структурализъм |
Повлиян | Фердинанд дьо Сосюр, Албер Камю, Жан-Пол Сартр, Карл Маркс, Гастон Башлар |
Семейство | |
Съпруга | няма |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ролан Барт в Общомедия |
Ролан Барт (на френски: Roland Barthes) е френски есеист, литературен критик, семиотик и философ на културата. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлияни от психоанализата, марксизма и деконструкцията.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Получава класическо хуманитарно образование в Париж. През 1948 – 1950 г. преподава френски език в Букурещ, по-късно в Александрия, където попада под влиянието на лингвосемиотичните идеи на А.-Ж. Гремас. През 1950-те години работи и като журналист.
От студентските си години запазва интерес към театъра и естетиката на Бертолт Брехт. Симпатизира на новия роман, като пише рецензии и анализи. През 1953 г. публикува книгата „Нулева степен на почерка“, а през 1957 г. издава сборника с есета „Митологии“, анализиращи масовата култура.
През 1963 – 1966 г. е ръководител на докторската дисертация на Цветан Тодоров.
В сборника си „Критически есета“ от средата на 1960-те години Барт отделя основно внимание на сложните отношения между език и творчество. През 1975 г. се появява „Ролан Барт за Ролан Барт“, автобиография, започваща с думите „Всичко това трябва да се смята за изречено от герой на роман“, a през 1979 г. публикува „Писателят Солерс“.
През 1977 г. на особено внимание се радва книгата му „Фрагменти на любовния дискурс“, съставена от откъси дискурс, наречени „фигури“. Всяка от тях е „очертана (като знак) и възпроизведена (като образ или приказка)“.
Една от последните му значими работи е посветена на фотографията и нейното възприемане. Констатира се, че в края на своята творческа кариера Ролан Барт се е обърнал именно към нещата, които първоначално е отбягвал: личностното начало и невербалните системи.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Le Degré zéro de l'écriture suivi de Nouveaux essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1953
- Michelet par lui-même, Éditions du Seuil, Paris, 1954
- Mythologies, Éditions du Seuil, Paris, 1957 – rééd. augmentée, 2010
- Sur Racine, Éditions du Seuil, Paris, 1963
- Essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1964
- La Tour Eiffel, Centre national de la photographie/Éditions du Seuil, Paris, 1964
- Éléments de sémiologie, Denoël/Gonthier, Paris, 1965
- Critique et Vérité, Éditions du Seuil, Paris, 1966
- Système de la mode, Éditions du Seuil, Paris, 1967
- S/Z essai sur Sarrasine d'Honoré de Balzac, Éditions du Seuil, Paris, 1970
- L'Empire des signes, Skira, Paris, 1970
- Sade, Fourier, Loyola, Éditions du Seuil, Paris, 1971
- Nouveaux essais critiques, Éditions du Seuil, Paris, 1972
- Le Plaisir du texte, Éditions du Seuil, Paris, 1973
- Roland Barthes par Roland Barthes, Éditions du Seuil, Paris, 1975
- Alors la Chine ?, Christian Bourgois, Paris, 1975
- Fragments d'un discours amoureux, Éditions du Seuil, Paris, 1977. Existe également en livre audio, lu par Fabrice Luchini, paru aux éditions Audiolib.
- Leçon, Éditions du Seuil, Paris, 1978
- Sollers écrivain, Éditions du Seuil, Paris, 1979
- La Chambre claire: Note sur la photographie, Gallimard/Seuil/Cahiers du cinéma, Paris, 1980
- Sur la littérature, éd. Presses universitaires de Grenoble, 1980
- Le Grain de la Voix: Entretiens, 1962 – 1980, Éditions du Seuil, Paris, 1981
- L'Obvie et l'Obtus: Essais critiques III, Éditions du Seuil, Paris, 1982
- All except you: Saul Steinberg, Repères, Paris, 1983
- Le Bruissement de la langue: Essais critiques IV, Éditions du Seuil, Paris, 1984
- L'Aventure sémiologique, Éditions du Seuil, Paris, 1985
- Incidents, Éditions du Seuil, Paris, 1987
- Œuvres complètes, tome I: 1942 – 1965, Éditions du Seuil, Paris, 1993
- Œuvres complètes, tome II:1966 – 1973, Éditions du Seuil, Paris, 1994
- Œuvres complètes, tome III: 1974 – 1980, Éditions du Seuil, Paris, 1995
- Œuvres Complètes, 5 tomes, Éditions du Seuil, Paris, 2002
- Le Plaisir du texte précédé de Variations sur l'écriture, Préface de Carlo Ossola (trad. par N. Le Lirzin), Éditions du Seuil, Paris, 2000
- Écrits sur le théâtre, Éditions du Seuil, Paris, 2002
- Comment vivre ensemble: cours et séminaires au Collège de France 1976 – 1977, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2002
- Le Neutre: cours et séminaires au Collège de France 1977 – 1978, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2002
- La Préparation du roman: I et II, cours au collège de France 1978 – 1980, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2003 (28h d'archives sonores au format MP3)
- Carnets de voyage en Chine, Éditions Christian Bourgois, Paris, 2009
- Journal de deuil, Éditions du Seuil/Imec, Paris, 2009
- Écrits sur le théâtre, textes réunis et présentés par Jean-Loup Rivière, éditions Points, 2015
- Marcel Proust, mélanges, Paris: Éditions du Seuil, oct. 2020
- На български
- Въображението на знака. Есета. Превод от френски Надя Дионисиева, Галина Меламед и Петър Гълъбов. С., Народна култура, 1991.
- Разделението на езиците (есета), С., Наука и изкуство, 1995, 247 с. (ISBN 954-02-0188-8)
- Camera Lucida. Записки за фотографията. Превод от френски Тереза Михайлова. Под редакцията на Красимир Мирчев. С., Агата-A, 2001, 144 с. (Punctum). (ISBN 954-540-021-8)[1]
- Нулева степен на почерка. Митологии (Le degré zéro de l'écriture. Mythologies). Превод от френски Асен Чаушев, Весела Антонова, Галина Меламед и Стоян Атанасов. С., Колибри, 2004. (ISBN 954-529-305-5)
- Ролан Барт за Ролан Барт (Roland Barthes par Roland Barthes). Превод от френски Красимир Петров, научен консултант Жана Дамянова. С., Агата-А, 2005, 252 с. (ISBN 954-540-045-5)
- Системата на модата. Превод от френски Мая Горчева. Под научната редакция на Жана Дамянова. Предговор Жана Дамянова. С., ИГ Агата-А, 2005, 396 с. (ISBN 954-540-042-0)[2]
- Фрагменти на любовния дискурс (Fragments d'un discours amoureux), С., Изток-Запад, 2005. (ISBN 954-321-106-X)[3]
- Подготовката на романа I и II. Бележки за лекционни и семинарни занятия в Колеж дьо Франс 1978 – 1979, 1979 – 1980, С., ЛИК, 2006. (ISBN 954-607-707-0)[4]
- Дневник на скръбта. Превод от френски Валентина Бояджиева. С., ИГ Агата-А, 2010, 272 с. (ISBN 978-954-540-072-8)[5]
- Удоволствието от текста. Предговор Богдан Богданов[неработеща препратка]. С., Нов български университет, 2012, 110 с. (ISBN 978-954-535-704-6)
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Богдан Богданов. „Митът в културологията на Ролан Барт“. – Философска мисъл, 1981, № 2, 101 – 106.
- Стоян Атанасов. „Погледът на Барт“. – Философия, 1992, № 5/1.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Юлия Йорданова, „Фотографология“, рец. в електронно списание LiterNet, 13 април 2003, № 4 (41).
- ↑ „Барт в ателието на Гемишева“, разговор на Марин Бодаков с модния дизайнер Мариела Гемишева, в. „Култура“, бр. 37, 28 октомври 2005 г.
- ↑ Юлия Йорданова, „Любовният дискурс“, рец. в електронно списание LiterNet, 15 септември 2006, № 9 (82).
- ↑ Светлозар Игов, „Две книги за романа“, рец. в електронно списание LiterNet, 1 декември 2007, 12 (97).
- ↑ Марин Бодаков, „Зимната градина на Ролан Барт“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2603), 10 септември 2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Елементи на семиологията“ на сайта Семиотична карта
- „Смъртта на Автора“, превод от френски Албена Стамболова, електронна публикация в Литературен клуб, 25 юни 2003 г.
- За него
- Стоян Атанасов, „Моят професор Ролан Барт“, в. „Литературен форум“, бр. 24 (465), 19 юни 2001 г.
- Тифен Самоайо, „Ролан Барт. Биография“, превод от френски Тереза Бачева, „Платформа за изкуства“, 2 септември 2015 г.
|