Златия (област)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Златия.
Златия или Златията е географска област (льосово плато) в Северозападна България, Западната Дунавска равнина, области Монтана и Враца.
Областта представлява асиметрично льосово плато, разположено между реките Цибрица от запад, Огоста от изток и Дунав от север. Площта му е около 600 km2 с размери около 24 км от север на юг и около 26 км от запад на изток. Платото е наклонено на изток и североизток и има надморска височина от 120 до 150 метра, като най-високата му точка (174,5 m, ) се намира в северозападната му част, близо до село Горни Цибър. То е слабо навълнено от ниски ридове (гредове) и льосови блюдца. През Златията не минават реки и сухите му дерета при обилни дъждове се оттичат на изток в река Огоста. Почвите на Златията са черноземни с високо естествено плодородие. На няколко места има останали естествени горички.
По периферията на платото са разположени 13 населени места, в т.ч. 2 града и 11 села:
Златията е Орнитологично важно място и е включена в мрежата от защитени територии „Натура 2000“. Частично се напоява главно в източната, по-ниска част. Отглеждат се основно зърнени култури. В централната северна част на платото е изграден големият язовир „Шишманов вал“ на 93 m н.в., с водите на който се напояват северните и североизточните части на Златията. Южно от него на протежение около 7 км частично са запазени останките от т.нар. Шишманов защитен вал.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-11. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 215.