Земя (съветски филм, 1930)
| Земя | |
| Земля | |
| Режисьори | Александър Довженко Юлия Солнцева |
|---|---|
| Сценаристи | Александър Довженко |
| В ролите | Юлия Солнцева |
| Монтаж | Александър Довженко |
| Премиера | 8 април 1930 г. |
| Времетраене | 78 минути |
| Страна | СССР |
| Език | руски език няма |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Земя в Общомедия | |
„Земя“ (на украински: Земля) е съветски ням филм от 1930 г. на украинския режисьор Александър Довженко. Филмът разказва за процеса на колективизация и враждебността на земевладелците кулаци по време на Първата петилетка в СССР. Това е третият филм от „Украинската трилогия“ на Довженко, след „Звенигора“ и „Арсенал“.
Сценарият е вдъхновен от живота и опита на Довженко от процеса на колективизация в родната му Украйна. Този процес, на чийто фон се развива действието във филма и създаването му, е посрещнат в голяма степен негативно от населението на Съветския съюз.
„Земя“ обикновено се смята за шедьовър на Довженко и за един от най-великите филми, правени някога. Филмът заема десетата позиция в класацията от 12 международни филма на Световното изложение през 1958 г.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Довженко пише, продуцира и заснема „Земя“ през 1929 г., по време на процеса на колективизация в Украинската съветска социалистическа република, което той описва като „период ... на икономическа [и] умствена трансформация на целия народ“.[1][2] Колективизацията започва през 1929 г., когато генералният секретар на ЦК Йосиф Сталин се опитва да контролира селското стопанство в Съветския съюз, докато то се индустриализира.[3] Това означава колективизация на частните ферми, на която селяните се съпротивляват, като заколват впрегатните си животни, саботират селскостопански машини и убиват съветски агенти. Голяма част от сценария на „Земя“ е вдъхновен от опита на Довженко в този процес; например смъртта на Васил се основава на убийството на съветски агент в родния му район.[4] Довженко също черпи вдъхновение от спомените си от детството, като например базира характера на Семьон на собствения си дядо.[5][6]
Продукцията на „Земя“ започва на 24 май 1929 г. и завършва на 25 февруари 1930 г.[7] Оригиналният саундтрак е композиран от Левко Ревуцки.[8]
Снимките се провеждат предимно в Полтавска област в Украйна.[9] За заснемането на филма Довженко си партнира с украинския оператор Данило Демутски, заснел и два от предишните филми на Довженко, „Звенигора“ и „Арсенал“.[10][11] Близките планове се използват широко за подчертаване на един или няколко героя, обикновено неназовани селяни, често неподвижни. Филмовият изследовател Гилберто Перес оприличава кинематографията на „Земя“ на Одисеята на Омир, тъй като „всичко, което има значение в даден момент, е това, което е … ясно показано на екрана“.[12]
Танцът на Васил, когато празнува успеха на реколтата, първоначално е написан като гопак в казашки стил, но Свашенко го променя след консултация с местните украински фермери.[9]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]„Земя“ е широко смятан за магнум опуса на Довженко[13][14][15] и сред най-великите филми, правени някога.[16] Националният филмов център „Александър Довженко“ смята „Земя“ за най-известния украински филм.[7] „Земя“ е избран за един от дванадесетте най-велики филма на всички времена от група от 117 филмови историци на Световния панаир в Брюксел през 1958 г.[17] и е избран за един от петте филма, които да бъдат показани на фестивал за честване на 70-ата годишнина на ЮНЕСКО през 2015.[18][19]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dovzhenko 1973, с. 58.
- ↑ Burns 1981, с. 86, 90.
- ↑ Burns 1981, с. 85 – 86.
- ↑ Kepley 1986, с. 76 – 78.
- ↑ Kepley 1986, с. 4.
- ↑ Dovzhenko 1973, с. 59 – 60, 65.
- ↑ а б Земля // National Oleksandr Dovzhenko Film Centre. Посетен на 4 March 2022. (на украински)
- ↑ Leyda 1983, с. 436.
- ↑ а б Kepley 1986, с. 79.
- ↑ Wakeman 1987, с. 262.
- ↑ Rollberg 2010, с. 168 – 169, 203.
- ↑ Perez 1975, с. 71 – 72, 74 – 77.
- ↑ Rollberg 2010, с. 188.
- ↑ Kepley 1986, с. 75.
- ↑ Barsam 1992, с. 56.
- ↑ Petrakis, John. 'Earth' is a testament to Soviet Silent Cinema // Chicago Tribune. 7 June 2002. Архивиран от оригинала на 7 October 2018. Посетен на 5 February 2017.
- ↑ MRC FilmFinder – Full Record: Earth // lib.unc.edu. University of North Carolina at Chapel Hill. Посетен на 2 November 2008.
- ↑ UNESCO ranks Ukraine’s avant-garde film Zemlya among world’s five greatest masterpieces – watch it here // Euromaidan Press. 9 December 2015. Посетен на 4 March 2022.
- ↑ Фильм Александра Довженко попал в пятерку шедевров мирового кино ЮНЕСКО // NEWSru. 9 December 2015. Посетен на 4 March 2022.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Barsam, Richard. Nonfiction Film: A Critical History. Indiana University Press, 1992. ISBN 9780253207067.
- Beumers, Birgit. The Cinema of Russia and the Former Soviet Union. Wallflower Press, 2007. ISBN 9781904764984.
- Dobrenko, Evgeny. The Product: Aleksandr Dovzhenko's "Created Space" // Political Economy of Socialist Realism. Yale University Press, 2007. ISBN 9780300122800.
- Dovzhenko, Oleksandr. Earth // Two Russian Film Classics. Simon & Schuster, 1973. ISBN 0671213938.
- Kepley, Vance. In the Service of the State: The Cinema of Alexander Dovzhenko. University of Wisconsin Press, 1986. ISBN 9780299106805.
- Leyda, Jay. Kino: A History of the Russian and Soviet Film. Allen & Unwin, 1983. ISBN 9780691003467.
- Experiment in the Film. The Grey Walls Press, 1949. OCLC 1074067763.
- Rollberg, Peter. The A to Z of Russian and Soviet Cinema. The Scarecrow Press, 2010. ISBN 9780810876194.
- Wakeman, John. World Film Directors: 1890–1945. H. W. Wilson Company, 1987. ISBN 9780824207571.
- Youngblood, Denise. Soviet Cinema in the Silent Era, 1918–1935. University of Texas Press, 1991. ISBN 9780292761100.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Earth (1930 film) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |